Руините на крайпътната станция и кастел Ад Путеа до с. Рибен са разположени на десния бряг на р. Вит, на естествено защитен терен. Тя е обслужвала римския път „Виа Траяна”, от Улпия Ескус при с. Гиген за Филипопол – днешния Пловдив.
Археологическите разкопки на „Ад Путеа” започнаха през 2013 г. Те са инициирани и финансирани от oбщина Долна Митрополия, благодарение на инициативността на кмета на общината Поля Цоновска за проучване и опазване на културно-историческото наследство, споделя ръководителят на отдел „Археология” в Регионалния исторически музей в Плевен – Петър Бънов, който е ръководител и на разкопките.
Научното ръководство се осъществява от специалисти от РИМ – Плевен. Заместник на Бънов е Мартин Дяков, а като археолог участва и директорът на музея Владимир Найденов.
Резултатите от разкопките са принос към нови научни познания. Впечатляват откритите досега: варовикова ара с посвещение на божеството Поробон, керемиди с печат VTO на военна част, пребивавала в Ад Путеа, ара с посвещение на върховния римски бог Юпитер, жертвеник и бази на колони.
Голямото количество преизползвани архитектурни и култови артефакти от времето І-ІІІ век говори, че преди кастела е съществувал храм на неизвестно за сега божество.
Разкритата миналата година стражева кула е замислена и построена като триетажно самостоятелно съоръжение и ползвана като казармено помещение.
През сезон 2015-а продължи разкриването на представителна сграда с подово отопление – хипокауст. Тя е преизползвана през късната античност, а има следи от обитаване и през средновековието. В едно от помещенията открихме над 50 късноантични монети.
Неочакван и интересен резултат от тазгодишните проучвания са артефактите, доказващи живот в този кастел и по времето на Първото българско царство. Това са реликвен кръст и анонимна монета от Василий ІІ от Х-ХІ век, бронзови коланни украси, върхове на стрели, печенежки апликации, фрагменти от битова керамика. Явно укреплението е имало важно за региона значение в продължение на много векове. Тук трябва да вметнем, че времето на Първото българско царство е слабо проучено в Плевенския регион.
Многобройните култови артефакти, открити на това място, сочат, че преди да се превърне в кастел, хълмът вероятно е бил култов център на селищата в околността. Обнадеждаващи за наличие на храм от ІІ-ІІІ в. са разкритите през тази година структури в най-южната част на хълма. Предполагаме, че през следващия сезон този въпрос ще намери своя отговор, оптимист е Петър Бънов.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
