Вече ви разказахме за нашите впечатления за тазгодишния „Пролетен базар на книгата“, които можете да прочетете Тук. В настоящия материал ще ви представим мненията на представители на няколко издателства за настоящия базар. Държим да уточним, че те са избрани на случаен принцип и без комерсиална цел.
Първият човек, с когото разговарях, е Димитър Риков – главен редактор на издателство „Софтпрес“. Според него, базарът е започнал слабо в първия си ден, но след излязлата информация по медиите, той се е засилил, като се очаква пикът му да настъпи на 24 май – Денят на славянската писменост. За първи път от години се случва той да съвпадне с базара. Най-търсената литература в момента е детската. „Това е 23-тият ми панаир в НДК. Мястото не е перфектно, но аудиторията ни е от хора на навика. Панаирът се провежда тук от десетилетия, читателите са свикнали да идват в Двореца. Не можеш изведнъж да им кажеш, че той вече няма да се провежда на това място. Със сигурност ще навреди много на посещаемостта“, твърди Риков.
Според него трябва да се прави разлика между „панаир“ и „базар“. Такъв формат като тукашния – няма никъде по света. “Вчера имахме среща с представители на американско издателство, които бяха много изненадани, след като научиха какво представлява това събитие. При нас просто се продават книги с отстъпка. Докато в чужбина под „панаир“ се има предвид нещо съвсем различно. За тях това е средище, в което се срещат издателствата с агенти на различни автори. Техните формати са много по-мащабни и в тях взимат участие хора от цял свят. Там се продават права и се правят планове за бъдеще издания. Единствено в последните дни от панаирите се прави разпродажба на хартиените мостри, които издателствата носят със себе си. Ако един чуждестранен панаир е, да речем, 7 дни – само в един или два от тях вратите са отворени за обикновени посетители“, разказва Риков.
Оказва се, че в България за успешен тираж се смята над 1000 продадени бройки, което всъщност е много малко. В миналото успешните тиражи са били много по-големи. Според Димитър Риков това се променя след Виденовата зима. „От тогава ценностната система на хората се промени и те решиха, че ако има как да извадят едни 20 лв. –няма да ги дадат за книга. Това обаче не означава, че българина е спрял да чете – той просто е спрял да дава пари за книги. Ако влезеш в библиотеката на който и да е човек от по-старото поколение – всеки има огромна библиотека, която със сигурност не е прочел цялата. Те задоволяват нуждата си от четене – прочитайки неща, които са закупили в миналото. Младите обаче са проблем – новото поколение смята това действие за тъпо. Затова са изключително важни всички инициативи, които се правят напоследък, за да симулират децата да четат книги“, казва той. 
На подобно мнение е и Благой Иванов – един от създателите на издателство “Deja Book” и мениджър в Ozone. „Панаирът на книгата не е свързан само с хора, които четат романи. Тук се продава много научна, справочна и студентска литература. Голяма част от посетителите търсят именно такива неща. Освен това два пъти в годината – много от четящите идват да се срещнат с любимите си издателства и да купят книги с намеления. Затова самият панаир, или базар, на книгата е много успешен формат. Въпреки това съм съгласен със становището, че българинът чете ужасно малко. Така се получава парадокс – хората у нас не четат, но базарът на книгата е повече от успешен. Това се дължи на факта, че панаирът е комплексно събитие – имаш страшно голямо разнообразие – всякакви ресори, които представляват интерес за хора от всякакви поприща. Всеки може да намери нещо за себе си“, коментира Благой.
„Въпреки това не мисля, че трябва да сме оптимисти по отношение на четящия българин. Проблемът е в приоритетите. У нас се чете не защото няма пари, а защото се предпочитат други неща. Ако всеки българин си купи само две книги годишно – пазарът ще се промени към по-добро главоломно. Но не – българинът предпочита да си купи бира и салата. Това може да звучи като мрънкане, но аз се дразня когато някой се опита да ми обясни, че у нас не се купуват книги заради липсата на средства. Което въобще не е вярно. На фона на всички разходи – ако ти решиш да инвестираш само в две книги годишно – дори няма да ги усетиш от бюджета си. И говоря за всеки средностатистически работещ човек в средния и големия град – без изключение. Това е свързано с възпитанието и приоритетите ни. Затова е толкова важно как сегашните родители ще възпитат децата си“, казва Благой.
Продължавам разговора си с различните представители на издатели, но вече няма смисъл да ги питам за това „чете ли българинът“ – отговорът на всички е като че ли еднакъв. „Разбира се, пролетният базар е по-слабо посещаван от зимния, тъй като не са празнични дни и хората не търсят да закупят различни подаръци. Сега обаче идват повече четящи хора, които търсят литература за самите себе си. Този базар обаче има разлики с предишния. Заради новото ръководство се усеща как това място се съживява“, коментират от щанда на „Книгомания“.
От щанда на CIELA подкрепят това. „Определено новото управление на НДК прави доста неща в Двореца. Миналата година беше създаден и Център за книгата, който ще помага на нашия бранш като такъв. За нас панаирът върви изключително добре още от първия ден. Както винаги художествената литература се чете най-много. Последните две години прави впечатление, че хората все повече купуват нови заглавия, а не стари, които са най-намалени. В рамките на последните няколко години ние издаваме може би най-много български автори и традиционни те се купуват, но въпреки това преводната литература е най-търсена“, каза Елица Пенова от издателство CIELA.
Едно от по-различните и оптимистични мнения бе на Елена Делвинска от „Изток-Зашад“. „Може цяла година да заделят пари, но читателите ще намерят средства и ще дойдат“, казва тя. Елена твърди, че колкото и да е тежка кризата – хората винаги намират време и пари за книги. Да се надяваме, че е права.
