В България има шест основни района. Всеки един от тях, малко или много, е различен от другия. Разлики могат да се видят в традициите, облеклото, диалекта, начина, по който се отбелязват празниците и много други.
В настоящата статия обаче, ние ще обърнем внимание на разнообразието и различието от традиционните ястия на всеки един от районите в страната. Днес ще ви разкажем за Североизточни приморски регион, а през идните дни и за останалите.
Заради разположението си в района има засилена морска кулинария. Това се доказва от типичните фестивали като „Празника на рибената чорба“ в Тутракан, „Мидения фестивал“ в Каварна и много други. Месото е силно преобладаващо. През зимата голяма част от домакинствата правят освен традиционните из цяла България туршии, лютеници, компоти и кисело зеле – бурканчета пълни с мариновани меса и риби. Разбира се, не може да се избяга и от традиционните питиета. Правят се сиропи от бъз, сливова и плодова ракия и червено вино.
Много характерни, макар и вече не толкова известни, са рибената чорба от седем вида риба, топло пушената риба, пълнени патладжани с пъдпъдъци и булгур, заешка капама, агнешкото печено с лапад и лющян, като в някои семейства агнешкото се прави с печени картофи и домати. Въпреки всичко е трудно да се обобщят хранителните навици на цял един район, защото и всеки град си има свои собствени особености. В днешно време българската кухня е пъстра смесица и традиционните ястия не са толкова популярни, но все още се срещат и традициите им се пазят.
Около Каварна и Калиакра, например, се намират най-популярните и добри мидени ферми и ресторанти, предлагащи огромно разнообразие от морски деликатеси.
Добруджа пък е интересна със своите вкусни ястия, поднесени в глинени съдове, чувени и тави. Паначените сърми с агнешко, ориза със сини сливи, пилето с булгур, добруджанската пита, домашно приготвеното овче кисело мляко, петмеза от диня, тиквения рачел, добруджанска каварма, турските сарбурма и джантък, руските пелмени и румънския малай, са само част от огромното разнообразие в добруджанско.
В Шуменско кулинарията е повлияна от основните земеделски поминъци – зърнопроизводството, лозарството и овцевъдството. Там типичните манджи са камчийския кебап, болярската баница, шуменските гюзлеми, камчийския кебап, содената питка, платеките и други. В този край за голям деликатес се смята смядовската луканка, чиято рецепта и до ден днешен се пази в тайна.
Кулинарни специалитети в област Търговище пък са папуци (с формата на вид традиционна обувка) от патладжани, шницелите с кайма и чеснов сос, вегетариански и „Борово око”, рибника за Никулден, гозбата от гъби Манатария красата, баницата със зелеви листа, запеканката с кисилец, кокошката с кисело зеле и много други.
Варненската кухня, като център на района, е смесена и в нея се срещат рецепти от цяла Североизточна България. Кухнята е повлияна от факта, че през XX в. в градът идват да учат и работят много семейства от цяла България, които носят със себе си своята традиционна кулинария и затова, подобно на другите големи центрове в страната, Морската столица няма типично своя кухня. Градът впечатлява със своите ресторанти на крайбрежната алея, където граждани и туристи могат да опитат всевъзможни морски деликатеси. А простата комбинация на току-що уловена пържена цаца със студена бира, е вечната класика на града.
