„Калуша” е стар крайдунавски обред, който се помни и играе за здраве от поколения наред във врачанското село Хърлец. Вярата на българския дух в народното лечителство утвърждава и нарежда калушарите до слънчевото целебно деяние, изобразено в символичния кръг на хорото. Този обред се играе на площада в центъра на селото през месец юни на празника на Светия Дух (той е на Петдесетница – 50 дни след Великден, тази година – на 1 юни, понеделник), както и от петък до петък само през русалската седмица (седмицата, започваща с празника), заради разболели се деца, жени и мъже. Русалиите са нечисти, вредоносни сили, подобни на самодивите, които понякога могат да излекуват човек от тежка болест. Единствено калушарите могат да лекуват тази състоянието, причинено от зъл дух – „калуш”, който броди из полето, селата и горите. Разболяват се тези хора, които през русалската седмица не спазват определените канони – хората в Северозапада избягват да се мият, не перат, не спят на открито, не ходят без път през нивите и полето, за да не стъпят върху трапезата на русалиите. Чрез тях всяка година може да бъде преживяна вековна смес между християнство, езичество и местни разбирания.
Калушарите са нечетен брой млади, силни мъже, ръководени от опитен другар, който се нарича „Ватата”. Те си имат строго определена премяна и реквизит. Всички са облечени в красиви бели ризи, дълги до коляното, гарнирани с мъниста и дантела и специално избродирани бели гащи (панталони). Препасани са с черен пояс, избродиран с големи червени рози и с поставена в запаската билка – пелин. Тя е важна за изцеляването на болния човек. На главите си калушарите имат черни калпаци, а в ръцете си държат дървени тояги. Специфичното към облеклото са старите сандали, на които са закрепени така наречените шпори, издаващи дрънкащ звук в ритъма на специални танци. Към реквизита им трябва да има гърне, тъкана черга, тъкана възглавница, глинена паница с лековита отвара и байрак за Ватата, тъкани кърпи, които се даряват за благодарност след ритуала.
Жените, участващи в танцовия състав, са облечени с тъкан вълненик – черен или червен, с пъстра шевица от цветя – рози, бяла пошивана риза с ръчно изплетена дантела, бродирано черно елече, тъкана престилка, плетени шарени чорапи и тънка фино изтъкана бяла кърпа с бродерия за главата, наречена „конч”.
Играят се местни влашки (румънско малцинство, живеещо в района) народни хора, типични за крайдунавския край: Бордеу, Ицу, Раца , Шумадия, Цъганяска, Чокърлану, Алунелу Ростему, Урсу и други.
Танцовият състав с името „Калушари” е създаден през 1956 година. И съществува и до днес. Носител е на златни медали, плакети, грамоти и почетни знаци за отлично представяне във фолклорни фестивали. През 2008 година е записан в архива на БАН като едно от петте живи човешки съкровища на България.
Село Хърлец е разположено на северния бряг на река Дунав, а от другата страна граничи с Румъния. Власите имат различни език и обичаи– преди половин хилядолетие са се установили на територията на днешна България. През вековете етносите са се смесили, днес власите се определят като българи и носат български носии с български цветните багри, показват също любовта си към природата и красотата. Селото е известно със съхраняването на автентичния си фолклор.
