Камбаната, която бие на всеки час от градската часовникова кула над сградата на общината в Кюстендил е на 588 години, казва Явор Митов, историк в регионалния исторически музей в града. Аргументите му се състоят в надписи по корпуса й.
“Камбаната е направена през 1429 година, както се разбира от нейния надпис, увиващ се кръгообразно и изписан с български букви. „Сие звоно на църквата Св. Никола в лето 1429 по изволение Божие аз Радослав приложих“. “Благодарение на надписа научаваме и за дарителя на камбаната – Радослав. Но кой е той и какво знаем за него? Засега отговорите на тези въпроси остават хипотетични и неизяснени. Същият въпрос може да зададем и на коя църква „Св. Никола“ Радослав е подарил камбаната? Дали не става въпрос за средновековната църква „Св. Никола“, върху която е бил построен кюстендилският катедрален храм „Успение Богородично“ през 1816 година”, размишлява Митов.
На втория етаж в храма и до днес е разположен параклис, посветен на Свети Никола, пазещ спомена от стария храм. Според историка, след като е постояла на църквата, в последствие камбаната е била преместена на часовниковата кула в Кюстендил, която била издигната през 1665 година. Тя се е намирала на югозападния ъгъл на съвременния площад „Велбъжд”. Впоследствие тази кула е била разрушена, а камбаната е била пренесена на сградата на новопостроеното и открито през 1894 година Педагогическо училище – днес сграда на община Кюстендил, където се намира и до днес.
Най-известният часовникар на града Генчо Яневски, който единствен има достъп до часовниковата кула над общината, не се наема да датира откога е отмерващият времето за града усторйство. “Знам, че камбаната е пренесена от Крива паланка, тежи над 200 килограма. Когато е била в храма се е чувала чак до Модро поле в Македония”, отбелязва доайенът на часовникарите в Кюстендил.
