Над река Струма се извисява 5-вековния каменен мост в кюстендилското село Невестино. Издълбаният надпис на турски език показва, че е построен по заповед на Исак паша по времето на султан Мехмед II.
“По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874.”
Стара фолклорна легенда разказва, че причина за построяването на Кадин мост е една българска девойка, която с красотата и добрината си трогнала османски владетел в онези тежки за народа ни робски времена.
Той е бил сватбен подарък от султан Мурад, който бил тръгнал на военен поход към към Босна и на това място срещнал сватбари, повечето се уплашили и избягали, но не и невестата. Тя се поклонила на султана и му поднесла дар. Тогава султанът я попитал какво да й подари в замяна, а тя си пожелала мост да свърже двата двата бряга на реката, за да може да посещава старата си майка.
Желанието й се изпълнило още същата година. Нарекли го Кадин, в превод от турски “мост на невестата”, а населеното място се преуменувало на Невестино. Така съдбата на цялото село запазило спомена за достойната българка, живяла в далечните времена на 15 век.
По-слабо известно е друго предание, свързано с много дълбокия и митичен мотив за вграждането на сянка в градеж. Хората вярвали, че когато строят храм, мост или друго съоръжение, което да обединява всички, трябва да бъде поднесена жертва.
Целта е по този начин да се създаде дух покровител на строежа. Вграждането на човешка жертва ставало, като майсторите оставяли дупка в строежа и като минел някой го бутали и зазиждали, а в по-късни времена взимали мярка от човек и вграждали сянката му.
Вярвало се, че този чиято сянка била вградена започвал да линее, да отслабва и умирал. Така решили и майсторите на Кадин мост. Работата им не вървяла, дори и природата била против тях, което успявали да изградят през деня, реката го отнасяла през нощта. Те решили да жертват една от жените си и се договорили да бъде тази, която дойде първа на строежа да донесе хляб и вода. Първа дошла Струма невеста, жената на майстор Мануил (Манол) и затова тя била зазидана.
Тя дошла с рожбата си на строежа. Старите хора още вярват, че и днес нощем се чува гласът и да проплаква, а млякото от гърдите на жената се вкаменило, затова в миналото много безмлечни майки откъсвали парче от гранита, варили го и пиели отварата, за да им дойде кърма.
