Врачанинът Кръстьо Киликчийски е имал късмета да оцелее по време на бомбардироката над града на 24 януари 1944 година, но и мъката да изгуби в един миг цялото си семейство. Фамилията седнала на софрата да обядва, а Кръстьо като най-млад бил изпратен да наточи кана вино от избата в двора. Точно тогава англо-американска ескадрила от 41 самолета изсипала над града 380 бомби, а една от тях поразила къщата му.
“Когато младият мъж се обърнал, той видял само кратера, който погълнал всичките му роднини”. Това разказа писателят -краевед Веско Лазаров – очевидец на трагедията, сполетяла родния му град преди 69 години. “Чу се страхотен тътен, придружен с черен дим и огън, слънчевият ден сякаш потъна в бездна, а когато просветля – пушеци, кървища, писъци.” Това е злокобната картина, която е останала завинаги в паметта на писателя.
Въздушното нападение е взело 132 жертви, хиляди са ранени, сринати са 850 жилищни и обществени сгради. Пораженията са отстранявани не година и две, а четвърт век. Сред загиналите има и семейства столичани, които избягали във Враца, за да се спасят от бомбардировките над София.
В памет на жертвите от въздушното нападение в църквата “Св. Възнесение” отец Аспарух отслужи панихида и спомена всичките 132 имена на загиналите.
