Врачанинът Кръстьо Киликчийски е имал късмета да оцелее по време на въздушното нападение на 24 януари 1944 гадина. В този слънчев ден, когато мъглата, визитката на Враца, за първи път изневерила, над града прелетяла ниско англо-американска ескадрила с 84 аероплани, които изсипали над града 380 бомби. Било точно 12,35 часа. Фамилията на Кръстьо седнала да обядва, а той като най-млад бил изпратен да наточи кана вино от избата в двора.
“Точно тогава се чу страхотен тътен, придружен с черен дим и огън, слънчевият ден сякаш потъна в бездна, а когато просветля – пушеци, кървища, писъци”, спомня си за черния ден писателят Веско Лазаров. А една от бомбите поразила къщата на Кръстьо. Когато младият мъж се обърнал, той видял само кратера, който погълнал всичките му роднини. Те са сред 132-те жертви на бомбардировката.
Тяхната памет бе почетена с панихида в храм “Св. Възнесение”, а епископ Киприян прочете имената на всички загинали.
Сред тях са цели фамилии като Ангелови, Балиеви, Добралевски, Дянкови, Карабашеви. Сред жертвите са и столичани, евакуирани от бомбардировките именно във Враца. Без покрив в този ден са останали 1667 жители на града. Повредените сгради са 823, като сред тях напълно разрушените са 243, а полуразрушените – 182. В руини са читалище “Развитие”, църквата “Св. св. Константин и Елена” и занаятчийското училище.
Най-сериозно са пострадали центърът и квартал “Предградие”. След въздушната атака две трети от града се изселил в лозята.
Такава е злокобната равносметка от въздушното нападение. 71 години по-късно в града вече има мемориал на загиналите. Кметът Николай Иванов, областният управител Малина Николова, политици и граждани отрупаха паметната плоча с цветя.
