Някога бащите ни канеха с бъклица от предния ден полазника на Игнажден, разказват баби от села в Северозападна България. Защотобеше важно какъв човек ще ти влезе в къщата на този ден. Ако е добър, посрещахме го с радост, гощавахме го, а ако се намъкваше някой непроко псаник и пияница, тайно го пролеклетисвахме, разказват те.
Първият посетител в чуждата къща на Игнажден – полазникът, влизалс пръчка в ръка, с която разравял огнището. При първите изхвърчали искри започв ал да нарежда: колко искрици в това огнище, толкова пилета,шилета, агнета на двора, толкова жито и кукуруз в хамбара! Отговаряли му „Дай, боже!” Тази пръчка се поставяла в кокошарника, за да пази птиците от болести. Такава пръчка внасял и този от къщата, който пръв излизал сутрин от нея. Някъде слагали полазника да седне върху шиник, за да не бягали квачките от полога при мътене.
На този ден започвало почистването на къщите за Коледа. Жените ставали рано, за да шетат, готвят и месят. Не работели само жените, които не са раждали. Смятало се, че така се застраховат от трудно раждане след време. Обредният хляб на Игнажден е колак. Правят се колаци за всеки член на семейството. Готвят се постни ястия.
