Любен Каравелов е български поет, писател, енциклопедист, журналист и етнограф.
Предполага се, че е роден на 7 ноември 1834 или 1835 г. в Копривщица.
Той допринася силно за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането. Любен Каравелов е и български национален герой с важна роля в Освобождението на България. Каравелов е част от националреволюционното движение като член и председател на БРЦК в Букурещ в началото на 70-те години на 19 век.
Ето и едни от най-запомнящите се Каравелови мисли:
"Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена съвест."
"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!"
"Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред…"
"Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? – Българете… Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни … чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино … В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора… И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища.“
снимка: wikipedia.org
