На 1 септември 2013 г. WWF започна работа по проекта LIFE+ „Свободни риби“, който е с продължителност четири години и е финансиран по програма LIFE на Европейския съюз. Главната цел на проекта е подобряването на природозащитното състояние на шест защитени и застрашени от изчезване малки реофилни (които обитават бързи води) вида риби и един вид мекотело (мида) в 30 речни басейна с обща площ от над 45 000 кв м в поне 14 Натура 2000 зони. За да научим повече за този интересен проект, както и за други инициативи на WWF, разговаряме с Катерина Раковска.
– Г-жо Раковска, по какъв повод сте в София?
В момента организираме така нареченото „Водно турне“ по проекта „Лайф+ Свободни Риби“. Това е образователен тур на тема – реките, речните екосистеми, изобщо – обитателите на реките. Хората от седем града на страната могат по един забавен начин да научат малко повече за река Дунав, за нейните притоци. Можем да покажем част от малките рибки, които се опазват от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, за които ние работим по нашия проект. Опитваме се да решим един от техните сериозни проблеми – заради прегради по реките не могат да мигрират и изчезват. Имам предвид баражи, мини-ВЕЦ-ове без работещи рибни проходи и т.н.
– Какви дейности включва проектът?
Целта на проекта е подобряване на свързаността по реките и подобряване на състоянието на седем речни вида. Това са шест вида малки речни рибки и един вид мида. Мидата е много свързана с друг вид – в черупките ѝ си снася хайвера горчивката, а като се излюпят рибките я напускат. Работим и за мидата, и за опазването на горчивката.
Дейностите, чрез които ще постигнем нашата цел, са различни. Имаме чисто научни дейности, свързани с проучване, разширяване на знанията за тези рибки. Например, точно как им въздействат тези бариери пред тяхната миграция. Избираме места, в които популациите на рибките са в добро състояние, ще вземем екземпляри от тях и ще ги пренесем на места, където видът е изчезнал в миналото поради замърсяване. Но дори там, където водата вече е чиста, рибките физически не могат да се върнат заради преградите. Най-интересните ни дейности са свързани с подобряване на местообитанията на рибите. Такова моделно място е защитена местност „Ломовете“ по река Русенски Лом. Там ще премахнем два баража, две прегради за рибите. Ще възстановим част от дъното, защото част от нашите видове – като черната мряна и горчивката – имат нужда от каменисто дъно. Там, където е глинесто и се е затлачило от наноси, ще го възстановим, за да могат да се възродят популациите.
– Кой ги е сложил преградите и защо?
Те са строени по най-различни съображения – водовземания, различни видове баражи, като част от тях не се използват вече. В момента ние правим проектни проучвания, ще ги съгласуваме с екологичната инспекция и с басейнова дирекция – всичко ще си мине по законовия ред, за да бъдат одобрени проектите.
Другата много интересна дейност е изграждане на моделен рибен проход. Там, където съоръженията не могат да бъдат премахнати, се правят байпасове. Големият проблем с рибните проходи е, че има законово изискване да се изграждат, но няма яснота и точни изисквания какви да бъдат. Затова сме свидетели на абсурдни примери – част от тях сме извадили на банери. Хората са си изпълнили законовото изискване – има рибен проход. Това, че той не работи и риби не могат да минат по него е отделен въпрос. Ние ще изработим такъв наръчник, който да се ползва институциите и от всички ползватели на реките. Разбира се, ще го направим заедно с всички заинтересовани страни.
Не на последно място, имаме образователна и комуникационна част. Нашето водно турне е пример. Искаме да запознаем хората с тези малки рибки и с техните големи проблеми, защото човек е склонен да пази това, което познава.
Имаме и дейност, насочена специално към доброволци, които искат да станат river-watchers – пазители на реките. За тях ще имаме лекция в София и в Русе, както и обучение на терен. Ще научат какво самите те самите могат да предприемат когато видят проблем в реката – например, как да подготвят писмо или сигнал до институциите.
– Какво е значението на застрашените видове, какво ще стане, ако някой от тях изчезне?
Това винаги възниква като въпрос – какво ни пука когато изчезне даден вид. Всеки вид има своята екологична роля. Тези мънички рибки са важни, за да ги има големите риби, които хората ловят за храна и отдих. Те почистват дъното от боклуци, част от тях се хранят с отпадните продукти на други животни, така че имат и почистваща роля. Тези видове са защитени от европейската екологична мрежа „Натура 2000“. Някои са изключително редки; други, като черната мряна, са често срещан вид. Но всъщност това е задачата на мрежата – да опази тези, които са в добро състояние, да гарантира, че ще продължат да са в такова, а за тези, които не са
– Каква роля има басейновата дирекция?
Басейновата дирекция има контролни функции, а не пряка природозащитна дейност. Тя е важна част от процеса, защото трябва да се гласуват специално дейностите за река Русенски Лом – поставяне или махане на съоръжения, взимане на води и т.н. Институцията, която контролира преместването на видове са Районните инспекции по околната среда и водите, по-специално – регионалните звена на Министерството на околната среда и водите. Те контролират работата със защитените видове.
– Какви други програми имате за опазване на реките?
Имахме „Речна кампания“. Чрез подписка търсихме обществената подкрепа за различни политики, които ние предлагаме. Една от тях е подобряване на законодателството, което регламентира ползването на водите – пример е този наръчник за рибните проходи.
