Куршум джамия, която през годините се превърна в една от емблемите на Карлово, от няколко дни разбуни духовете в града на Апостола. Причината е решението на Окръжен съд Пловдив да реституира сградата в полза на Главно мюфтийство. Веднага след това карловци въстанаха и се обявиха против отнемането на джамията от стопанина й Община Карлово. До един местните жители заявиха, че ще бранят старината, която по думите им е исторически и морално свързана с родното им място. В защита на интересите на града първи се обяви градоначалникът д-р Емил Кабаиванов.
– Д-р Кабаиванов, какво се случва в Карлово след решението на съда да реституира Куршум джамия?
– Сградата, която се намира в централната градска част, е емблематична за града и не е приемливо нито от морална, нито от историческа гледна точка тя да бъде реституирана. Затова днес Община Карлово, подкрепена и с решение на Общинския съвет, внесе възивна жалба до по-високата съдебна инстанция – Апелативния съд относно решението на окръжния съд. Реално обаче ние не се борим срещу решението на съда, а за запазването на имота като общински.
– Как карловци приеха това решение?
– Има напрежение, хората се вълнуват, защото са единодушни, че Куршум джамия си е на град Карлово. ако се стигне до там да бъде дадена на Главно мюфтийство няма да го допуснем и ще браним интересите си като един. Тук вече не става дума за политика, а за интересите на нашия град. Не може да бъде отнета част от центъра на Карлово, защото освен джамията в решението става дума за 2,5 декара тревна площ. Има и друго нещо – храмът не функционира като молитвен дом от 100 години и не може сега изведнъж отново да стане действаща джамия. Още повече, че населението на Карлово е 98 % православни християни.
– А останалите 2 процента?
– Те са мюсюлмани, но тук не липсват молитвени храмове за тях и те има къде да изповядват религията си. Искам да кажа, че въпросът не е в това, че храмът е мюсюлмански. Същата щеше да е реакцията, ако ставаше дума за молитвен дом на която и да е от останалите рeлигии. Въпросът е да се съхрани старината на града.
– Тя обаче не е в цветущо състояние. Мислите ли да я ремонтирате?
– Точно се подготвяхме с проект за кандидатстване за ремонт на джамията с европейски средства. Тук ясно трябва да се разбере, че никой не иска да махне Куршум джамия, а напротив искаме да я ремонтираме и да я приведем в автентичния й вид, но не и да бъде действащ храм. Тя е затворена от 1928 година, когато по време на голямото земетресение в Чирпан пада минарето й.
– Стана ясно, е събирате подписка срещу решението на Окръжния съд. До къде стигнахте с нея?
– До момента са се подписали 8000 души, сред които местни граждани и жители на съседните населени места, в това число хора от Хисаря и от Пловдив. Карловци, които живеят извън страната също са застанали зад акцията и са организирали подписка в интернет. Подписали са се дори хора с мюсюлмански имена, от което стигаме до извода, че и те искат стопанинът на Куршум джамия да остане Община Карлово.
– Ако все пак сградата бъде реституирана?
– Ако се допусне тази част от Карлово да мине в ръцете на Мюфтийството, има реална опасност да се наруши трайно етническият мир в Карлово.
В момента сградата на Куршум джамия е публична общинска собственост и на три пъти е обявявана за архитектурен паметник на културата. Това е най-старата запазена сграда в Карлово, строена през 1485 година. Мюсюлманският храм обаче е изграден върху останките на християнска църква и с материали от разрушения манастир “Св. Спас”. Свидетелство за това са мраморните колони, все още носещи християнски знаци. Храмът е съграден по времето на известния османски военачалник Карлъ Али бей, чието име носи днес град Карлово. Още през 1496 година беят е завещал земите около селището за издръжката на джамията. Интересен факт около името й Куршум е свързан с това, че покривът й е от олово. Още в миналoто е била разделителна точка между българската и турската махала. Българите са били изтласкани на юг от джамията и там се е появила българската махала, известна като „Шахън махала”. През годините храмът е претърпял доста вандалски набези, включително е надраскан и с графити, които също освен природните стихии са допринесли за неугледния вид на старината. От 1928 година не е действаща джамия, тъй като по време на голямото земетресение в Чирпан е паднало минарето. Иначе като постройка е доста атрактивна и от години е емблематична старина, с която се отъждествява градът.
