Ако ромите не бъдат въвлечени в правилата, които важат за всички българи, проблемът с приобщаването им ще си остане завинаги бездънна яма, в която напразно се изливат пари и усилия, пише Мирела Иванова в коментара си.
“Тежка катастрофа след възпоменание в Катуница” – из новините на Дир.бг
Една година след трагичните събития в Катуница катастрофичността продължава да витае около мястото и случилото се, остава си негов запазен знак. Вероятно защото всички – от почернените семейства през организираните футболни ултраси до последната политическа сила, се опитват да съхранят напрежението. Издадените ефективни присъди за Кирил Рашков, сродниците му и шофьора-убиец и част от съборените сгради не удовлетворяват настръхналите жители на Катуница. След години всепозволеност и безчинство на клана Рашкови въздадената справедливост не отговаря на представите им за заслужена справедливост.
Подир отпускарския сезон е очевидно, че деловото обществено и предизборно време започва с ожесточен хъс. Една от фокусните точки ще бъде въпросът за ромите – възпоменанието в Катуница съвпада и с предложенията на ВМРО за решаване на редица болни проблеми на общото българо-ромско живеене. На шествието в Деня на независимостта, организирано от Слави Биневата и присъдружни ней формации, ромите също присъстваха, докарани с автобуси и съучастващи в недоволството и възгласите “Горди сме!”.
Децата по бунищата
Без да изпадам във фалшива политическа коректност и празнодумно кръжене около приобщаването на етноса, ще кажа, че и в този проблем като в бездънна яма се изсипаха огромни средства и политически обещания, без да се потърси конкретното му решение. А то, освен управленска воля, изисква и известна принуда, и огромно търпение, плюс конкретни стъпки по места. Добрият пример е Каварна, лошите примери са безброй. Моя приятелка учителка, докрай отдадена на каузата си, ми разказва как от началото на септември тръгват да събират децата буквално от бунищата – и как сетне, понапреднали поне стъпка в грамотността и цивилизационните навици, те – особено момичетата, биват прибирани от собствените си родители, за да бъдат задомени едва 13-14 годишни. Самата им общност ги дърпа назад към катуните, гетата и порока.
Задавам си въпроса как да се ограничи раждаемостта, например? Чрез закон, просветителски програми сред момичетата или лишаване от социални помощи? Има европейски страни, в които детските надбавки не се дават ежемесечно на родителите, а се събират в сметки, средствата от които навършилият пълнолетие млад човек получава като старт в самостоятелния си път. Това е една възможност.
Разсейки на омразата
Друга възможност е професионалното образование – да имаш занаят и да го владееш добре увеличава шансовете ти за социално вграждане. Сега повечето роми ги бива само за най-нискоквалифицирана работа и това ги тласка към тотален мързел и безотговорност, предпочитат нищото в нищетата пред малкото, придобито с усилия. А като прибавим и развращаващата практика с опрощаването на сметки и дългове преди избори, като прибавим и пазаруването на гласове по време на избори, стигаме до отчайващата картина с предпоставките за масовата ромска престъпност.
Но който и каквито прекрасни идеи да дава, истината е, че те трябва да се осъществяват на практика, като самите роми биват непрекъснато въвличани в правилата, които важат за всички. От най-простото: че в автобуса или трамвая се пътува с билет, та до най-сложното: че да родиш и отгледаш дете е изключителна отговорност, че си длъжен да можеш да нахраниш, образоваш и възпиташ това дете.
Едногодишното възпоменание на събитията в Катуница не дава особени надежди никому, уви – само повод за крайна националистическа патетика и разсейки на омразата.
