Снимките на новия български игрален филма “Роза Дамасцена” приключиха в Казанлък. Камерата, актьорите и режисьорът излизат в почивка за Коледа, след като заснеха лента, създадена по истинска история, но преплетена с легенда.
Сюжетът проследява пътя на едно обикновено момче, родено и израсло в Долината на розите през 60-те години на миналия век, до наши дни. Личната история на главния герой Течо е и историята на България през последните 50 години. Сценарист на “Роза Дaмасцена” е поетесата и писателка Мария Лалева.
“В продължение на час и половина зрителят ще премине през четири стихии на човешкия живот: от мечтата за малкия рай в любимото място на розите, през сблъсъка с демагогията и лъжата до утаяването на болката и решението да реализираш мечтата си, но не другаде, а в България”, казва Лалева, за която това е първи игрален филм и като продуцент.
Историята разказва за героя на име Течо, който израства сред уханието на розите в малко село в подножието на Балкана в любимата къща на дядо и баба. Той копнее да остане в родния си край и да стане розопроизводител. Демагогията на социализма обаче определя живота му. Течо загубва баща си, но тази тази трагедия освен болка, поражда в него смелост и надежда, че ще се справи сам.
След 1989 г. младият мъж се изправя пред нова действителност. Преходът като епоха на загуба на критерий за добро и зло, закон и справедливост, отговорността на държавата и отделния човек е поредното стъпало, което Течо ще трябва да преодолее. Битката с разпадащата се система и ценности сриват младия човек и морално, и здравословно.
Ще успее героят ли да се съвземе след тежката диагноза и да се пребори за своята мечта?
Снимачният процес на “Роза Дамaсцена” продължава почти една година. В него участват 56 актьори, сред които Веселин Плачков, Димитър Баненкин, Неда Спасова, Симона Халачева (дебют в киното за младата звезда на театър „София“), Любен Чаталов и др.
За масовите сцени са ангажирани около 1 300 души. Това превръща филма в една от най-мащабните ленти, снимани у нас през последните 25 години. Като естествен декор на продукцията е избран град Казанлък.
“Никой не може да си направи българската мечта на чуждо място. Аз не знам как може да се случи”, заявява режисьорът Тодор Анастасов след края на снимките.
“Това е филм за успеха и пътя, който трябва да се извърви. Един филм на ръба на поезията, приказка за пътя към себе си и към света с вярата, че човек е единствено отговорният за красотата, честността и свободата, които е създал. Или за тяхната липса”, заключава Мария Лалева.
