В сърцето на Западните Родопи, във Велинград е най-големият карстов извор на България – Клептуза. Двете езера и парка са се превърнали в емблема на града. Клептуза е разположена на десния бряг на Чепинска река, в село Чепино, а от 1948 г. квартал на Велинград.
Местността е обявена за защитена през 1966 година. Цялата площ на защитената територия – Циганското дере и вододелното било, е 412 хектара. Изворът има дебит 580-1180 литра в секунда. Част от водата на извора се използва за водоснабдяването на Велинград и рибарника, а друга част пълни две красиви изкуствени езера, обградени с плачещи върби. Във въздуха се усеща аромата на борова смола, носеща се от вековни дървета черен бор, в цялата местност. Над двете езера има ресторант с огромна тераса, от която се вижда плуващата риба и полегатите склонове на Западните Родопи.
Над Клептуза, в местността Маркови скали се пресичат 24 Меридиан и 42 Паралел, което е единствената пресечна точка в България. А това прави още по голяма загадката на Клептуза. Водата в езерото е бистра като сълза и не променя температурата си нито лете, нито зима, твърдят местните. Според тях това са сълзите на Клепна, чието име носи езерото. Има една легенда, която всеки местен трябва да знае, защото е за онази чиста любов на една местна девойка, предавана от поколение на поколение.
Клепна се славела като най-красивата и умна мома в околността. Тя била от рода на Узите, но като всяко младо момиче пазела в тайна своята любов с един момък. Любовта им била много силна и взаимна и двамата се срещали в близката гора. Дошло време и родителите й решили да я задомят. Волята им обаче била различна от тази на дъщеря им. Те избрали за зет богат големец от съседното село. Той имал много пари, но нямал сърце. Красотата му била студена, душата му – мъртва, а думите- безжизнени.
Клепна не се примирила с избора на родителите си и решила да избяга при любимия си, който бил готов да я отведе далеч. За да отиде при него, тя трябвало да мине през гората. Докато девойката вървяла през нея, минали и османци. Те забелязали красотата на момичето и го подгонили. Бягайки Клепна понечила да се скрие, но османците вече я застигали. Тогава тя се помолила на Господ, по- добре земята да я погълне, отколкото да попадне в ръцете на преследвачите си.
Господ чул молбата й. Земята се разцепила и Клепна потънала в нея. Щом се скрила от погледа на нападателите, от ямата бликнала вода и удавила нейните преследвачи. Водата още си тече, а езерото, което носи името на Клепна от рода Уза е все така магнетично и очарователно.
