– Г-н Николов, как гледате на конкурса „Кмет на годината”, който прави порталът на българските общини?
– С голямо уважение и признателност. Малко са институциите у нас, които дават оценки за работата на кметовете. Казват – хората ви оценяват на изборите. Ако пак ви изберат, били сте добри, ако не – не сте оправдали доверието им. Това е така, но само на избори. А от избори до избори има 4 години. През това време кметовете могат много да направят или да се провалят. Тази междинна оценка я дава конкурсът „Кмет на годината”. Дават я хората, които гласуват за нас. По нея аз лично си сверявам работата – гласуват ли повече хора за мен, значи вървя по правилния път, намаляват ли феновете ми – някъде греша. И мога да се коригирам.
– Следите ли редовно и месечните класации?
– Най-редовно. Ние, общинските кметове, особено по категориите на общините, се познаваме много добре един друг. И когато видя, че някой колега е обявен за кмет на месеца, му се обаждам. Поздравявам го. Това е част, морална награда. Намирам за много добра находка кметовете да се оценяват и тематично – какво правят за развитието на спорта, за екологията, ученическото здравеопазване и т.н. Това означава, че хората имат широк поглед върху нашата дейност и могат да ни оценяват по много страни от нашата работа.
– Надявате ли се един ден да спечелите тази титла?
– Община Белоградчик е една от труднте за управление. Нямаме сериозен бизнес, от който да идват постъпления. Едва свързваме двата края. Безработицата е висока, дори, когато извоюваме места по програми за заетост, не всички могат да бъдат включени в тях. И недоволните не са малко. А върху гласуването тези фактори имат значение. Не съм песимист, но и не мога да чакам признание, когато има да решаваме много и сложни проблеми на града и хората.
