Едно време в българското село имало непоклатима институционална троица. Кметът, попът и даскалът си деляли властта в общността. Очевидно администрацията е била съсредоточена в кмета, свещеникът се грижел за духовното здраве на народа, а учителят – децата да се превърнат в съзнателни същества, научени на четмо и писмо. На принципа “Бог високо, цар далеко”, троицата управлявала къде добре, къде не толкова, но се ползвала с авторитет.
Този екип и сега го има в малките населени места. За 50 години демократическият централизъм, чиято формула със сигурност е централна, но едва ли демократична, поразмести нещата. След промените се наложи с малки стъпки демокрацията да се връща. Първо започнаха да се провеждат местни избори за кметове и общински съветници. После се даде право на общините да определят сами размера на местните данъци и такси. Къде сме сега в местното самоуправление? На половината път, ще кажат кметовете. И ще са прави.
Колкото хора в градовете и селата, толкова мнения за местните управници. Някои ги смятат за местни велможи, други за посредници между хората и политически сили, трети – за изпълнители на собствените си интереси. И едните, и другите, и третите, обаче, когато опрат до проблем, се обръщат все към тях. Защото, кой ако не кметът, отговаря най-пряко за ежедневието в най-общ смисъл?
Дали разбират това управляващите? Определено да. Но как се дава власт, десетилетия наред съсредоточена в триъгълника на властта между “Дондуков” и “Цар Освободител”? Заради всичко това порталът на общините Kmeta.bg обърна прожекторите към КМЕТА. Този, който “кърпи” дупки по улиците, чуди се как да подреди местата в детските градини, как да докара вода до къщите и не на последно място, да съвмести често несъвместимите политически интереси в общинските съвети.
И ако централната власт гледа към местните управи с едно око, порталът на общините Kmeta.bg се обърна с цяло лице към българския КМЕТ като институция. Защото на жълтите павета може и да се коват политики, но после те се тестват в местните общности. Между другото, малко след конкурса “Кмет на годината”, чийто прощъпулник като всяко първо нещо тепърва ще се дооформя, централната власт се размърда. В президентството се сетиха, че 12 октомври е Ден на българската община и поканиха кметовете на прием в Националния исторически музей. Росен Плевнелиев заедно с двамата предишни президенти Желю Желев и Петър Стоянов се ръкуваха с българските кметове от цялата страна, пиха вино и коментираха проблемите.
Премиерът Пламен Орешарски редовно се среща с местните управници, както на “Дондуков” 1, така и пътувайки из страната. Е, предпочита да разяснява политиката на кабинета си повече на червените кметове, но и това е нещо. Не може да се пропусне и факта, че отново заработи Съветът по децентрализация. Проблемът в тази форма обаче е, че повече се говори, отколкото се действа с реални стъпки.
Партийните централи също се “светнаха”, че положителните идеи се виждат най-добре в общините. Лидерите се размърдаха и взеха да навъртат все повече километри из страната. Има ли успешни кметове, има и успехи не само на местните избори, но и на парламентарните.
“Няма демокрация без децентрализация”, каза преди време изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова. Колкото по-бързо управляващите разберат тази формула, толкова по-малко ще са протестиращите под прозорците им. И не, че Kmeta.bg открива топлата вода със своята мисия да насочва вниманието на обществото към общините, но нали се сещате как понякога от разстояние фокусът се намества. Така е в интернет пространството – има ли място, в което да те покажат, всеки може да те види.
