Един селски управник е толкова успешен, колкото са големи целите му и усилията за постигането им. Затова не бива само да решава ежедневните проблеми на съселяните си, да осигурява реда и охраната в селото. А да се опита да направи нещо за развитието на населеното място, за да не изчезне от картата на България. Да се задържат тук младите хора, да имат поминък, да имат бъдеще. Това обедини преди време кметовете на благоевградските селища, които създадоха Асоциация за европейско развитие на българското село. Те вече са в ролята на филмовия герой Индиана Джоунс, за да гарантират развитие на населените места. Убедени са, че районът има страхотен потенциал за развитие на туризма с красотата си, с възможността за инвестиции в животновъдство и селско стопанство.
„Събираме легенди от местните хора, консултираме се със специалисти за историческите находки в региона. Обикаляме района, откриваме интересни находки. Искаме да популяризираме непознати археологически обекти, традиции и обичаи. Най-хубавото е, че се мобилизират местните жители, които също ни помагат да постигнем целта си. През март тази година ще направим „Конференция на бъдещето“, в която хора от всички благоевградски села ще дадат предложения и мнения как виждат общото бъдеще на района. Защото е много важно да имаме подкрепата на всеки един жител на нашите села“, категорични са кметските управници.
Те смятат, че благоевградските селища са като неразорана нива. И всяко село има с какво да привлече инвеститори и туристи. Село Дъбрава ще продължи да развива фестивален туризъм – там всяка година се провежда
голям празник на виното, както и рок концерт
Наситената културна програма кара хората да развиват частната инициатива. „Когато видят, че има достатъчно гости в населеното място, а пък няма леглова база, инвеститори ще се насочат към изграждане на къщи за гости“, казва кметът на Дъбрава Росен Георгиев. Освен това идеята е хората да развиват бизнес в малките населени места – винен туризъм, лозови масиви, земеделие, животновъдство.
Автентичен фолклор, стари обичаи и занаяти, кулинарни изкушения. Всичко това води туристи в благоевградското село Покровник. Самодейците посрещат гостите с местни гозби, народни песни и танци, дават уроци как се тъче, шие и плете.
Показват на нашенци и чужденци обичаи като Бабинден, Престъпулка, Прошки. Подреждат за тях кулинарни изложби. „Крайно време е да покажем, че българското село е живо, да представим на туристите нещо различно и в същото време 100% българско“, твърди кметът на Покровник Методи Цонев. Кметът на с. Изгрев Йордан Китанов пък иска да събере данни за историята на населеното място, за да разказват на гостите как е създадено селището. Управниците ще начертаят туристически маршрут с всички културни и исторически забележителности, за да привличат още повече туристи от страната и чужбина.
„Перлата в короната“ безспорно е тракийското светилище
край селата Дъбрава и Бистрица. Според професор д-р Васил Марков то е по-голямо от Перперикон. Мегалитният комплекс е част от обширна древнотракийска сакрална територия, разположена по билото на Рила планина. Тази територия играела ролята на крупен древнотракийски култов център, в който са извършвани езически религиозни ритуали. Светилището е локализирано и регистрирано между 2001 г. и 2006 г. по време на теренни проучвания и още не е достатъчно проучено. Много интересна е пещерата Бойчова дупка край с. Логодаж, преди 300 милиона години е била дъно на море.
В селището отвори врати и Работилница за дантели. В нея нашенци и чужденци се учат да шият дантели. Три обекта са паметници на културата и са част от богатото културно-историческо наследство в региона – „Каменна крепост и стражева кула в местността Кайменска чука, „Късноантична сграда“ в с. Зелен дол и „Късноантична сграда“ в с. Дренково. „Длъжни сме да работим и за развитието на религиозния туризъм с прекрасните православни храмове, които има в региона. За тях също говорим със старите хора, ровим за писмени свидетелства, за да знаем кой и как ги е построил и съхранил през вековете“, казва Росен Георгиев. Той и колегите му ще подготвят проекти за подпомагане дейността на читалищата, на самодейните състави, които са сърцето на всяко малко населено място, както и за модернизирането на селата. „Всеки от нас е лидер, но само заедно можем да сме фактор, с който да се съобразяват. Разчитаме на подкрепата на Община Благоевград, за да успеем. Надяваме се, че общинското ръководство ще прегърне нашите идеи и ще ни помага. Без подкрепата на местната власт няма как да реализираме стратегията си“, споделят селските управници. И уверяват, че ще продължат по избрания от тях път. За да са успешни кметове, а не само кметове.
