Г-н Лалов, как живее граничната община Брегово в кризата, усеща ли се или границата със Сърбия я спасява?
Кризата се усеща много силно в гранична община като Брегово. Не достигат средства за много дейности. От 4-5 години т.н. изравнителна субсидия не е променяна при увеличаващи се цени на горивата, тока, водата, минималната работна заплата и т.н. Ако успяваме да се разплатим с хората, то е с цената на много усилия. Все още ни спасяват общинските земи, които даваме под наем и имотите общинска собственост. Тях ги продаваме. В противен случай няма да ни стигнат парите за издръжката на детските градини, детската ясла, уличното осветление, социалния патронаж. Но собствените ни приходи също са стигнали тавана си. И те вече се изчерпват. Брегово е единственото селище, където границата минава през центъра му. В съседната държава може да се отиде с велосипед, пеш дори. Но границата отдавна не е спасение за безработните. В момента положението в близкия сръбския град Неготин, който се намира само на 6 – 7 км от Брегово, е много по-тежко от нашето. Всички големи обекти – промишлени предприятия, ресторанти, магазини са затворени. Малко хора сутрин отиват на работа там, но това е почасова работа – гледане на възрастни и болни хора и дърводобив. Все по-малко пушачи ходят да си купят кутия –две цигари за собствени нужди, тъй като там те са по-евтини. Нищо друго не може да се купи от Сърбия на изгода. Отмина времето, когато границата беше отдушник.
Кой е поел тази роля сега?
Програмите за заетост. В общината около 500 души са без работа, но на 300 от тях в момента е дадена работа по схемите на програмата за развитие на човешките ресурси. Само 75 души са наети в аварийните групи, които имат за задача да поддържат движението по улиците на селищата и по междуселските пътища през зимата. Със социални помощи преживяват 40 души. 509 обаче подадоха молби за енергийни помощи, което говори, че освен безработните, много пенсионери също се нуждаят от подкрепа.
Фирми не откриват ли нови работни места? Земеделските производители не наемат ли хора през сезоните?
Не, при нас възникват малки фирми, които след време се закриват. Тук не говоря за магазините, кафенетата. Земята започна да се обработва за разлика от преди 5 – 6 години, когато голяма част оставаше пустееща. В момента 95% от цялата площ – собствена и наета, се обработва. Производителите отглеждат предимно жито, царевица, слънчоглед, а за тези култури не се изисква много работна ръка. За тях се разчита на машинната обработка.
Брегово е известно с отношението на местната власт към възрастните хора. Доставяте им хляб, обикаляте ги през зимата. Какъв е ефектът от тази инициатива?
Хората са доволни. Общината доставя хляба на 1100 души всеки ден. Тази задача е възложена на служителите от домашния социален патронаж, а в снежните дни – и на служители от администрацията. При студеното време възрастните хора не могат да излизат от домовете си, за да стигат до центъра за хляб или лекарства. При нас белият самун струва 60 ст, а черният – 50. Пенсионерите го плащат на един път за целия месец. Става въпрос за добра организация за снабдяване с насъщния. 75 души получават и храна в социалния патронаж или по домовете си. Те си плащат за тази услуга.
В момента разработвате бюджета за 2013 година. На чисто ли започвате?
Общината има задължение от 800 000 лв. Това са пари, които държавата трябваше да ни преведе за изпълнен проект, но от 4 – 5 години ни отказва тези средства. Затова в момента общината съди държавен фонд „Земеделие”. Проектът – подмяна на главен водопровод, беше изпълнен, държавна комисия прие обекта, предадохме го на дружеството „ВиК”, то инкасира водата, хората си плащат за нея, но парите за извършената работа не ни се дават. И фигурират като наше задължение, вместо като задължение на държавата. Държавата ни е длъжник и за дигата на река Тимок. Преди 3 години реката придойде, наводни дворове и хиляди дка земеделска земя и трябваше дигата да бъде прорязана, за да се отпуши водата и да изтече към Дунав, а не към Брегово. Вече 3 години обаче това съоръжение не се възстановява. То е държавна собственост, ние не можем нищо да правим по него. В онзи труден за хората момент министърът на земеделието Мирослав Найденов обеща компенсации, но никой не получи нищо.
Да не би случаят с проекта за водопровода да ви е отказал от изпълнението и разработката на други?
Не. В момента работим по проект, финансиран от програмата за развитие на селските райони. С него асфалтирахме улици в Брегово, предстои ни подмяна на уличното осветление. Стойността му е 720 000 лв. Досега нямаме проблеми.
Какви проекти разработвате в момента?
На финала сме в разработката на проект, с който да обновим четвъртокласната пътна мрежа. Надявам се да си осигурим пари по мярка 321 на програмата за развитие на селските райони.
Как си определяте сами обстановката в Брегово?
Трудна, тежка, но не безнадеждна.