– Наскоро държавата отпусна средства, за да може болницата в Девин да отвори врати отново. Какво е направено до този момент?
– Предстоят ремонтните дейности в болницата. След последната официална среща със здравния министър Таня Андреева планирахме ресурси и направихме сметка за това какви са необходимите строителни дейности, които трябва да бъдат извършени. Изготвили сме необходимите апликационни форми. Преди няколко дни бях на среща в министерството и стана ясно, че може да очакваме в рамките на месец юли да бъдат преведени заявените средства. Успоредно с това подготвихме и конкретните процедури по поръчките.
Нещата са максимално структурирани, за да може със средствата, които ще бъдат отделени от здравното ведомство, да бъдат извършени най-необходимите дейности за извършване на качествен ремонт. В дългосрочен план правим документите, с които да може в рамките на тази година, или в началото на следващата, да започнат ремонтите на отоплителната мрежа, енергоефективните дейности и други подобни.
Една от апликационните форми е за ново оборудване. Това е с оглед услугите да бъдат предоставяни на пациентите качествено. Каква апаратура ще получи лечебното заведение ще стане ясно при обявяване на обществената поръчка.
– Има ли притеснения, че лошият сценарий в лечебното заведение може да се повтори?
– При всички случаи, през първите 3 или 4 месеца, докато болницата заработи отново, ще имаме известни притеснения. Те ще бъдат свързани с покриване на разходите, но се надявам това да е само в рамките на няколко месеца.
Имаме уверение от министър Андреева, и чрез нея съответно от НЗОК, че ще бъдат обезпечени достатъчно средства за покриване на пътеките. Ще се предоставят на болницата определен брой пътеки, които са абсолютно необходими, за да се извършват манипулации и дейности.
При всички случаи си давам ясна сметка, че ще бъде много трудно и поемаме сериозна отговорност. Това го казвам с оглед на това задлъжняване на болницата, което се случи в миналото. Длъжни сме да работим за лечебното заведение и се надявам, че това ще е един устойчив проект. Затова и продължавам работата си с експертите от ведомството, лекарски съюз и т.н., за да може в райони като нашия да има устойчивост в предоставянето на грижи за здравето.
От друга страна имаме уверения, че допълнителните средства, извън финансирането по клинични пътеки, което е било традиция до 2009-2010 г., отново ще бъде възстановено. Това за минали периоди е била сума между 90 и 150 хил. лв. годишно.
– Как Девин ще привлича туристи това лято?
– На този етап ще привличаме туристи по обичайния метод – с малко по-активна ПР кампания. Това е обаче доколкото ни позволяват общинските средства. Трудно е, особено предвид факта, че преекспонирането на проблема с болницата също се отрази.
Туристическата кампания, която сме предвидили, е свързана предимно с комуникация и участието ни в борси в България и чужбина. Ще провеждаме отделни мероприятия, но известно неудобство ни създава извършването на сериозни строително-монтажни дейности. Облагородяваме части от самия град, а и не само. Надяваме се, че ремонтните дейности няма да откажат туристите. Догодина обаче ще разчитаме на много по-активна кампания, която да разкрие привлекателността на Родопите. Все пак Девин е един от най-красивите места у нас. Държим да покажем, че може да е сърцето на България.
По отношение на туризма трябва да погледнем два периода – периодът 2005-2008 г. и през 2009 г. Тогава туристическият поток се увеличи, като за това има обективни фактори. Вдигна се и качеството на минералната питейна и минералната лечебна вода. Друг фактор за това е проекта Цанков камък. Определено мога да кажа, че имаше една доста висока активност. Завърши строителството на хотели, така че все повече хора идваха. От 2009 г. до 2013 г. потокът рязко спада, включително и тази година. Освен стесняване на самия туристически сезон в рамките на месец-два през летния сезон, се наблюдава отлив, и защото все пак има икономическа криза. Категорично през следващия сезон това няма да е така.
– Какво смятате за новоназначения областен управител инж. Димитър Кръстанов и как се надявате да работите съвместно?
– Ние с него сме в много прилични взаимоотношения и се познаваме още преди той да поеме поста. Проведохме вече няколко неформални срещи, с оглед да бъдат обсъдени част от темите. Очертали сме приоритетите в няколко посоки.
Първо, от гледна точка на развитието на туризма. Всички общини трябва да вървят ръка за ръка, а не една за сметка на другите. Обсъждаме оправянето на инфраструктурата на някои от много важните пътища, и така се надяваме, че ще има повече туристи.
– Какви конкретни проблеми ще обсъдите с областния управител?
– Ще търсим варианти по два основни проблема. Преди две години бившият областен управител Стефан Стайков неочаквано, и по странен и безобразен начин, си позволи в рамките на кратък период да издаде акт за прехвърляне собствеността на Дяволско гърло. Пещерата от общинска собственост стана държавна. Може би чрез упражняване на натиск върху бившия кмет инж. Златко Василев, той взе пещерата от фондовете на общината. Чрез механизмите на държавата я отдаде на едно дружество за стопанисване и ползване, като абсолютно никакви видими финансови ползи не произтекоха от това – нито за туризма, нито за общината.
От гледна точка на собствеността, дори с оглед, че има много неясноти в законодателството по отношение на този вид собственост – подземни и надземни богатства, нямам претенции това да е общинска собственост. Претенциите ми са по отношение на стопанисването и ползването на Дяволското гърло, дори във концесионна форма, както е ползването на водите. Идеята е определен процент да влиза в общинската хазна с оглед облагородяване на инфраструктура, туризъм и др. Например минералната вода в “Девин” АД също е на територията на общината и не е нейна собственост. В този случай концесията се отдава от държавата, като 30% от концесионната такса по закон влизат в общинската хазна.
В добрите години за двете концесии на минерална вода на Девин и газираната михайловска вода сме получавали в порядъка около и над 300 хил. лева. Това за една малка община без особени икономически ресурси е един добър показател. Като компромис по подобен начин може да се реши и въпросът с пещерата. Разбира се твърдя, че най-добрият вариант като стопанисване е концесията да се отдаде от държавата на общината. Без прехвърляне на собственост.
През последните две години за бедствия и аварии има подадени над 30 спешни, нетърпящи отлагане докладни за извършване на спешни ремонтни дейности. Независимо дали става дума за пътища, свлачища или изграждане на подпорни стени. От тях двадесет и няколко са входирани през моя мандат, който вече е година и осем месеца. До този момент поради безхаберието или някаква тенденциозност на бившия областен управител, имаме отпуснати средства само за две малки подпорни стени.
17 са случаите, при които всеки момент може да стане някаква сериозна авария. Имаме по 7-8 напомнителни алармени писма, включително до предишния кабинет чрез областен управител. За да бъдат отпуснати средствата се изисква едно становище на областния управител – по незнайни причини това обаче не помогна, защото това не бе мотивирано да се извърши. Последните проверки бяха по времето на служебния кабинет и тогава бе одобрена втората подпорната стена. Нямам нищо против да се правят проверки на място, защото 17 обекта са на крайно критичната си точка и с висока степен на опасност.
– Какви са проектите, по които работите и ще работите?
– В момента се изпълнява проект по програмата за селските райони, като началото му е било преди 4-5 години. В началото на моя мандат имаше опасност той да бъде прекъснат, както се случи с други проекти на територията на страната. С общи усилия проектът заработи. Бяха проведени обществени поръчки, а в момента се извършват строително-монтажните работи. Те са в няколко населени места като например, Триград, Девин и други.
Кандидатстваме и подаваме документи за най-различни проекти – от инфраструктурни до проекти за градска среда. Очакваме някои от тях да бъдат одобрени. Екипът, който работи е предимно от млади хора, които са много адекватни.
Имаме кандидатури за проекти и за следващия програмен период.
