Господин Млъзев, как оцелява една балканска община в кризата? Личи си, че търсите начин да привлечете повече туристи, какво не ви достига?
Елена е оцелявала и в далеч по-трудни времена, и ще оцелява и занапред, защото балканджийският дух на еленчани е несломим. Но наистина не ни е лесно. Питате ме за туризма – да, Елена се утвърди като предпочитана туристическа дестинация през последните години. Хубаво е, че макар в условията на криза, тази година и през летния сезон, и по празниците, къщите и хотелите бяха пълни с туристи. С туризма са свързани перспективите за развитие на региона ни, но също и с развитието на определени селскостопански отрасли като отглеждане на овощни и дребноплодни култури, традиционното за района пасищно животновъдство, както и с преработката на селскостопанска и горскостопанска продукция. Косвено всички тези възможности, заедно с прекрасната природа и богатото културно-историческо наследство дават възможност за създаване и развитие на уникален, наш, еленски туристически продукт. Водени от тази идея, кандидатствахме и спечелихме проект по оперативна програма „Регионално развитие“. В рамките на проекта, по който сме водеща община, заедно с общините Лясковец и Златарица, ще бъде разработена концепция за общ туристически продукт, основан на културното наследство, традициите и занаятите, кулинарните деликатеси и напитките, като всяка община ще има принос със своята специфика. Този продукт ще бъде популяризиран чрез медиите, чрез участие в международни изложения. Да не забравяме и това, че през миналата година беше основно ремонтиран и открит прохода Елена – Твърдица, който осигурява достъп до високопланинските бази и дава възможност за практикуване на зимни спортове, но също така и улеснява достъпа до Елена на туристите от Южна България.
Преди време взехте наградата за “Общинар – реформатор”, какво наследихте от предишното управление и какво направихте за една година?
Не съм от хората, които се оплакват от наследството, или пък се оправдават с него, но щом ме питате, ще ви кажа. Наследството във финансово изражение на пръв поглед не изглежда тежко. По-лошото е, че предишното управление е поемало необезпечени ангажименти. Възлагани са дейности, за които не е било ясно откъде ще бъдат разплатени. Непрекъснато излизат такива нови задължения на общината. През миналата година сме разплатили над 120 000 лева от тях, но това което остава е поне три пъти повече. Въпреки това, просрочените неразплатени разходи към края на 2012 година са намалели спрямо тези в началото. Това обаче ни спъва, пречи ни да осъществяваме намеренията си, тъй като общината и без това е с малък капацитет да реализира собствени приходи. А местната политика се прави именно с местни приходи. Компенсираме с активност при кандидатстването по финансиращи програми – нещо, с което можем да се похвалим, за разлика от предишното управление на общината. Тук искам да благодаря на служителите от общинската администрация, които при подготовката на проектни предложения работят на много високи обороти. Оказа се, че имаме много добри специалисти, които умеят да работят и като екип, когато това е необходимо.
Как ще накарате младите хора да останат в Елена?
Младите хора, или поне повечето от тях, обичат своя град и искат да останат тук и без някой да ги кара. Проблемите, заради които напускат града, са характерни за всички населени места от нашия мащаб, а дори и за по-големите. Единият проблем е липсата на работа и сравнително ниското заплащане. Стремим се да предлагаме възможности за реализация на младежи, притежаващи съответната квалификация. В общинската администрация и бюджетните дейности през изминалата година влязоха доста млади хора. Възползваме се и от възможностите, които предлагат програмите за заетост на младежи и се надяваме натрупания по този начин опит да подпомогне тяхната реализация. Другото, което липсва на младите хора в града, са възможностите за развлечения, отдих и спорт. В отговор на тази потребност подготвихме проектно предложение, с което кандидатствахме по Програмата за развитие на селските райони и очакваме подписване на договор за финансиране. Проектът включва основен ремонт на стадиона в град Елена, футболното игрище в с. Константин, както и изграждане на нов спортен център в с. Майско. Това са двете най-големи села в общината, където има и най-много млади хора. По проекта е предвидено и изграждане на модерен общностен (младежки, но не само) център, където младите хора ще могат да общуват в своя среда, да изявяват талантите си, да се занимават с дейности, които им допадат.
Преди години град Елена беше известен в цяла България с производството на телевизори и ученически чинове и мебели, какво остана от това? Бизнесът в малкото градче успява ли да се пребори с администрацията и да печели европейски проекти?
Бизнесът в Елена няма нужда да се бори с администрацията, напротив – имаме много добро партньорство и си помагаме взаимно. За съжаление, от икономиката в миналото не е останало почти нищо. Заводът за стъкло не работи, макар че има известна надежда за възобновяване на производството му. Споменатите предприятия също не работят, затворена е и текстилната фабрика. По-големите работодатели в момента са млекопреработвателното предприятие – „еленската мандра“, както е известна в цялата страна, две малки машиностроителни предприятия – наследници на Завода за ремаркета, едното от които е най-големият производител на селскостопански ремаркета в страната, две шивашки предприятия, една фирма, предлагаща транспортни и спедиторски услуги, няколко строителни фирми, осигуряващи главно сезонна заетост. През последните години дърводобивът осигурява поминък на доста хора в общината, но за съжаление изнасяме главно суровина вместо преработени продукти с добавена стойност. Тук трябва да споменем и туристическите обекти – хотели и къщи за гости, които дават значителна част от облика на местната икономика. Хубавото е, че в края на предходната година възобнови своята дейност и месопреработвателното предприятие, което предлага традиционно качествени деликатеси. Стремим се да помагаме на бизнеса, когато става дума за кандидатстване по финансиращи програми – най-вече с навременно извършване на необходимите административни процедури и съдействие при съгласуването с други институции.
Еленския бут или киселото мляко “Елена”, представят общината пред Европа?
За момента това са по-скоро млечните продукти, сред които е и споменато кисело мляко. Еленският бут все още е малко известен зад границите на България. През миналата година заедно с Местния съвет по туризъм организирахме за пръв път „Празник на еленския бут“, идеята за който датира отдавна, но все нещо не достигаше, за да бъде реализирана. Желанието ни е празникът да стане традиционен, ежегоден, да заеме своето трайно място сред организираните кулинарни фестивали в страната. Надяваме се това да повиши още повече популярността на Елена като туристическа дестинация, предлагаща освен красива природа и богато културно-историческо наследство, и специфични местни деликатеси. Освен това смятаме, че с организацията на този празник ще подтикнем местните производители да се обединят и да защитят наименованието „еленски бут“ като хранителен продукт с гарантиран произход и технология на приготовление по подобие на горнооряховския суджук, италианското прошуто и испанския хамон.
От какво се оплакват хората, идвайки в кабинета ви?
Не бих казал, че се оплакват, по-скоро идват със своите проблеми, които не винаги са от компетентността на местната власт, но поради обстоятелството, че общината е най-достъпната институция, хората търсят нас, а ние се опитваме да им съдействаме. В приемния ден най-често идват хора с молба за парична помощ, на които помагаме според нуждите, които имат – за лекарства, за транспорт до лечебно заведение, за учебници. Рядко отпускаме пари „на ръка“, по-скоро се опитваме да оказваме съдействие, за да влязат в системата на социалното подпомагане. Понякога се оказва, че хората не получават полагаемите им се помощи например заради изтекъл срок на валидност на документи за самоличност или други, чисто административни проблеми. Има и търсещи работа, но най-често това са хора без специалност и квалификация, поради което трудно можем да им съдействаме, освен например за сезонна работа в строителството или по програми за временна заетост. Разбира се, има и хора, които идват по въпроси, свързани с административни процедури от компетентността на общината. Стараем се, и в повечето случаи успяваме да решаваме такива казуси без отлагане. Проблемът е, че в някои случаи става дума например за междусъседски отношения, или просто хората отказват да приемат дадени решения, базирани на нормативната уредба, понеже ги намират за несправедливи в личен план.
Намирате ли средства за финансиране и на спорта, футболен отбор имате ли?
За малкия бюджет, с който разполагаме, мисля че отделяме достатъчно средства за спортните клубове и спортно-туристическите школи. Субсидираме също и туристическото дружество за поддръжка на високопланинските бази – хижите „Чумерна“ и „Буковец“. Имаме успехи в традиционни за общината ни спортове – на първо място клуба по джудо „Ипон – 87“, който е един от най-добрите в страната. Нашите джудисти се борят успешно с представители на столични клубове и завоюват медали на почти всяко състезание. Иска ми се след време градът ни да има своята нова Калина Стефанова – двукратен световен шампион по самбо. Успехи имаме също и в ски-туризма, и в борбата, напоследък и в конния спорт. Всичко това, освен на общината, се дължи и на упорития труд на треньорите и състезателите, и на помощта на родителите и спонсорите, основно местния бизнес. Представителният ни футболен отбор „Чумерна“ се състезава успешно в „А“ окръжна футболна група. На този етап за повече не можем да мислим, нямаме достатъчно средства да издържаме отбор в по-горна група. Хубавото е, че децата и юношите играят успешно срещу отбори от Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов и други по-големи градове. Разчитаме на тях, след време да възобновят позабравената слава на еленския футбол.
Господин Млъзев, как оцелява една балканска община в кризата? Личи си, че търсите начин да привлечете повече туристи, какво не ви достига?
Елена е оцелявала и в далеч по-трудни времена, и ще оцелява и занапред, защото балканджийският дух на еленчани е несломим. Но наистина не ни е лесно. Питате ме за туризма – да, Елена се утвърди като предпочитана туристическа дестинация през последните години. Хубаво е, че макар в условията на криза, тази година и през летния сезон, и по празниците, къщите и хотелите бяха пълни с туристи. С туризма са свързани перспективите за развитие на региона ни, но също и с развитието на определени селскостопански отрасли като отглеждане на овощни и дребноплодни култури, традиционното за района пасищно животновъдство, както и с преработката на селскостопанска и горскостопанска продукция. Косвено всички тези възможности, заедно с прекрасната природа и богатото културно-историческо наследство дават възможност за създаване и развитие на уникален, наш, еленски туристически продукт. Водени от тази идея, кандидатствахме и спечелихме проект по оперативна програма „Регионално развитие“. В рамките на проекта, по който сме водеща община, заедно с общините Лясковец и Златарица, ще бъде разработена концепция за общ туристически продукт, основан на културното наследство, традициите и занаятите, кулинарните деликатеси и напитките, като всяка община ще има принос със своята специфика. Този продукт ще бъде популяризиран чрез медиите, чрез участие в международни изложения. Да не забравяме и това, че през миналата година беше основно ремонтиран и открит прохода Елена – Твърдица, който осигурява достъп до високопланинските бази и дава възможност за практикуване на зимни спортове, но също така и улеснява достъпа до Елена на туристите от Южна България.
Преди време взехте наградата за “Общинар – реформатор”, какво наследихте от предишното управление и какво направихте за една година?
Не съм от хората, които се оплакват от наследството, или пък се оправдават с него, но щом ме питате, ще ви кажа. Наследството във финансово изражение на пръв поглед не изглежда тежко. По-лошото е, че предишното управление е поемало необезпечени ангажименти. Възлагани са дейности, за които не е било ясно откъде ще бъдат разплатени. Непрекъснато излизат такива нови задължения на общината. През миналата година сме разплатили над 120 000 лева от тях, но това което остава е поне три пъти повече. Въпреки това, просрочените неразплатени разходи към края на 2012 година са намалели спрямо тези в началото. Това обаче ни спъва, пречи ни да осъществяваме намеренията си, тъй като общината и без това е с малък капацитет да реализира собствени приходи. А местната политика се прави именно с местни приходи. Компенсираме с активност при кандидатстването по финансиращи програми – нещо, с което можем да се похвалим, за разлика от предишното управление на общината. Тук искам да благодаря на служителите от общинската администрация, които при подготовката на проектни предложения работят на много високи обороти. Оказа се, че имаме много добри специалисти, които умеят да работят и като екип, когато това е необходимо.
Как ще накарате младите хора да останат в Елена?
Младите хора, или поне повечето от тях, обичат своя град и искат да останат тук и без някой да ги кара. Проблемите, заради които напускат града, са характерни за всички населени места от нашия мащаб, а дори и за по-големите. Единият проблем е липсата на работа и сравнително ниското заплащане. Стремим се да предлагаме възможности за реализация на младежи, притежаващи съответната квалификация. В общинската администрация и бюджетните дейности през изминалата година влязоха доста млади хора. Възползваме се и от възможностите, които предлагат програмите за заетост на младежи и се надяваме натрупания по този начин опит да подпомогне тяхната реализация. Другото, което липсва на младите хора в града, са възможностите за развлечения, отдих и спорт. В отговор на тази потребност подготвихме проектно предложение, с което кандидатствахме по Програмата за развитие на селските райони и очакваме подписване на договор за финансиране. Проектът включва основен ремонт на стадиона в град Елена, футболното игрище в с. Константин, както и изграждане на нов спортен център в с. Майско. Това са двете най-големи села в общината, където има и най-много млади хора. По проекта е предвидено и изграждане на модерен общностен (младежки, но не само) център, където младите хора ще могат да общуват в своя среда, да изявяват талантите си, да се занимават с дейности, които им допадат.
Преди години град Елена беше известен в цяла България с производството на телевизори и ученически чинове и мебели, какво остана от това? Бизнесът в малкото градче успява ли да се пребори с администрацията и да печели европейски проекти?
Бизнесът в Елена няма нужда да се бори с администрацията, напротив – имаме много добро партньорство и си помагаме взаимно. За съжаление, от икономиката в миналото не е останало почти нищо. Заводът за стъкло не работи, макар че има известна надежда за възобновяване на производството му. Споменатите предприятия също не работят, затворена е и текстилната фабрика. По-големите работодатели в момента са млекопреработвателното предприятие – „еленската мандра“, както е известна в цялата страна, две малки машиностроителни предприятия – наследници на Завода за ремаркета, едното от които е най-големият производител на селскостопански ремаркета в страната, две шивашки предприятия, една фирма, предлагаща транспортни и спедиторски услуги, няколко строителни фирми, осигуряващи главно сезонна заетост. През последните години дърводобивът осигурява поминък на доста хора в общината, но за съжаление изнасяме главно суровина вместо преработени продукти с добавена стойност. Тук трябва да споменем и туристическите обекти – хотели и къщи за гости, които дават значителна част от облика на местната икономика. Хубавото е, че в края на предходната година възобнови своята дейност и месопреработвателното предприятие, което предлага традиционно качествени деликатеси. Стремим се да помагаме на бизнеса, когато става дума за кандидатстване по финансиращи програми – най-вече с навременно извършване на необходимите административни процедури и съдействие при съгласуването с други институции.
Еленския бут или киселото мляко “Елена”, представят общината пред Европа?
За момента това са по-скоро млечните продукти, сред които е и споменато кисело мляко. Еленският бут все още е малко известен зад границите на България. През миналата година заедно с Местния съвет по туризъм организирахме за пръв път „Празник на еленския бут“, идеята за който датира отдавна, но все нещо не достигаше, за да бъде реализирана. Желанието ни е празникът да стане традиционен, ежегоден, да заеме своето трайно място сред организираните кулинарни фестивали в страната. Надяваме се това да повиши още повече популярността на Елена като туристическа дестинация, предлагаща освен красива природа и богато културно-историческо наследство, и специфични местни деликатеси. Освен това смятаме, че с организацията на този празник ще подтикнем местните производители да се обединят и да защитят наименованието „еленски бут“ като хранителен продукт с гарантиран произход и технология на приготовление по подобие на горнооряховския суджук, италианското прошуто и испанския хамон.
От какво се оплакват хората, идвайки в кабинета ви?
Не бих казал, че се оплакват, по-скоро идват със своите проблеми, които не винаги са от компетентността на местната власт, но поради обстоятелството, че общината е най-достъпната институция, хората търсят нас, а ние се опитваме да им съдействаме. В приемния ден най-често идват хора с молба за парична помощ, на които помагаме според нуждите, които имат – за лекарства, за транспорт до лечебно заведение, за учебници. Рядко отпускаме пари „на ръка“, по-скоро се опитваме да оказваме съдействие, за да влязат в системата на социалното подпомагане. Понякога се оказва, че хората не получават полагаемите им се помощи например заради изтекъл срок на валидност на документи за самоличност или други, чисто административни проблеми. Има и търсещи работа, но най-често това са хора без специалност и квалификация, поради което трудно можем да им съдействаме, освен например за сезонна работа в строителството или по програми за временна заетост. Разбира се, има и хора, които идват по въпроси, свързани с административни процедури от компетентността на общината. Стараем се, и в повечето случаи успяваме да решаваме такива казуси без отлагане. Проблемът е, че в някои случаи става дума например за междусъседски отношения, или просто хората отказват да приемат дадени решения, базирани на нормативната уредба, понеже ги намират за несправедливи в личен план.
Намирате ли средства за финансиране и на спорта, футболен отбор имате ли?
За малкия бюджет, с който разполагаме, мисля че отделяме достатъчно средства за спортните клубове и спортно-туристическите школи. Субсидираме също и туристическото дружество за поддръжка на високопланинските бази – хижите „Чумерна“ и „Буковец“. Имаме успехи в традиционни за общината ни спортове – на първо място клуба по джудо „Ипон – 87“, който е един от най-добрите в страната. Нашите джудисти се борят успешно с представители на столични клубове и завоюват медали на почти всяко състезание. Иска ми се след време градът ни да има своята нова Калина Стефанова – двукратен световен шампион по самбо. Успехи имаме също и в ски-туризма, и в борбата, напоследък и в конния спорт. Всичко това, освен на общината, се дължи и на упорития труд на треньорите и състезателите, и на помощта на родителите и спонсорите, основно местния бизнес. Представителният ни футболен отбор „Чумерна“ се състезава успешно в „А“ окръжна футболна група. На този етап за повече не можем да мислим, нямаме достатъчно средства да издържаме отбор в по-горна група. Хубавото е, че децата и юношите играят успешно срещу отбори от Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов и други по-големи градове. Разчитаме на тях, след време да възобновят позабравената слава на еленския футбол.
