Порталът на българските общини Kmeta.bg даде старт на четвъртото издание на конкурса “Кмет на месеца“, а през юни избрахме темата “Земеделие“.
Номинирахме кмета на Гоце Делчев Владимир Москов заради ангажимента му за подобряване и развитие на земеделието.
Традиционно екипът на Kmeta.bg търси за коментар номинираните градоначалници, за да разкажат повече за дейността си.
– Г-н Москов, очаквана или не за вас е номинацията Ви в класацията “Кмет на месеца”? Как приемате инициативата да се отличават управниците в различни направления на своята работа?
– Нормално е да се следи нашата работа. Подобни съревнования са полезни, тъй като те ни помагат да си сверим часовника, да видим къде сме, да преценим дали се движим в правилната посока. Затова е съвсем естествено да има подобни номинации.
За мен лично такива признания означават отговорност и задължение – утре да си по-добър в работата си от днес. Най-важното е, че инициативата на Kmeta.bg за нас е коректив, а това ни помага много. Не е тайна, че всеки управник се радва, когато работата му е оценена и отличена.
– Какви проекти готвите за насърчаване на земеделието?
– Общината няма специални проекти, но не спира да подпомага развитието на земеделието и животновъдството. Отдаваме под наем, продаваме общински земи. Не сме отказали разглеждането на нито едно заявление на земеделски производител. Наш приоритет е да развиваме този отрасъл, в който хиляди хора от общината намират препитание.
Много стопани кандидатстват по мерки 141 и 112 и търсят съдействието на общината. Даваме им земи под аренда срещу ниски цени. Имаме специален отдел по селско стопанство. Експертите дават съвети и консултации за проблемите по проектите, за начина на кандидатстване за европейски средства. Насочват земеделците към фирми, които могат да им помогнат в подготовката на проектите.
– Какво още може да се направи за развитието на този сектор?
– Най-важно е да се уедрят земеделските стопанства. В момента земята е разпокъсана, разделена е на по декар, два, три. Трябва и земеделците да помислят за създаването на сдружения. С тях по-лесно ще кандидатстват за европейски субсидии, процентът на одобрените проекти тогава ще е много по-голям.
Окрупняването на земята ще реши много проблеми на дребните стопани. Ще е възможно да се прави застраховка на имотите. Защото в момента огромната част не са застраховани и при природни катаклизми загубите са изцяло за сметка на стопаните. Те няма как да искат компенсации за нанесените им щети.
– Необходими ли са промени в нормативните уредби, за да се улесни дейността на земеделските производители?
– Трябва да се облекчат процедурите, да се намали бюрокрацията. Местната власт да има по-големи правомощия. За да има бързо решение на проблемите на земеделските производители. Да имат по-лесен достъп до европейските средства. Сега поземлените комисии са към земеделското министерство.
Предложението ни е те да минат към общините. В момента са назначени чиновници, които не помагат на земеделците. Ако са към общините, ще има по-строг и непрекъснат контрол, ще следим изкъсо какво правят и вършат ли си работата. Земеделците ще могат лесно да се оплачат, ако не решават проблемите им. Ще дойдат в кметството и ще внесат жалба. А сега къде да отидат? Няма чичо от село да се вдигне в София, за да се жали от чиновника в Гоце Делчев.
– Кое е основното препитание на земеделците в региона?
– Основен поминък си остава тютюнопроизводството. Тази култура носи най-много доходи на населението, макар отглеждането й в нашите условия да е трудоемко. Все повече стопани се насочват и към животновъдството.
– Има ли алтернативна заетост на тютюнопроизводството?
– Да, отделни земеделци се занимават с отглеждане на пшеница, на други житни култури, на горски плодове, на овошки, на картофи. В последните години корнишоните изместват тютюна като препитание в гоцеделчевското село Господинци. От години десетки жители на селището си имат алтернатива на “зеленото злато” и отглеждат краставички. Над 20% от стопаните в населеното място се занимават с производство на корнишони.
Тютюнът си остава водещата земеделска култура, но все повече са тези, които залагат на краставичките. Те по-лесно се отглеждат. В селото условията за отглеждане на корнишони са отлични и след няколко години може да се превърне в основен поминък.
Единственият проблем е да бъде осигурен пазар за продукцията, макар че местните хора сами се справят с пласирането на продукцията си. Те предлагат стоката си директно край международния път за Гърция.
*Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” на www.kmet.kmeta.bg
