Г-н Томов, какво искате да се знае за село Градец, на което сте кмет? За близостта му до Видин или за намиращия се близо до него уникален Алботински манастир?
Сега Градец с това е известен. Намира се на 12 км от Видин, а до неотдавна разстоянието между двете селища скъсяваше гражданско летище. На 10 км от Градец се намира скалният Алботински манастир, един от трите такива манастира в страната ни. Но Градец има други, много по-големи забележителности, които са малко известни. Той има богата римска история. На 22 места в селото и околноситте му са открити следи от антични селища. Имаме и ценна минерална вода, която е затапена. Когато е течала, имало е баня, хората са се лекували. Изследванията я оприличават с водата от Вършец. Аз искам Градец да се прочуе с историята и с водата си. Но засега това не става.
Археологически разкопки не са правени, откъде знаете за историята на селото?
Иманяри дори всеки жител на селото е намирал в случайни изкопи или при нарочни разкопавания антични предмети, монети. Имаме наш съселянин, който е посветил живота си на изучаването на тази история. Казва се Ваньо Тодоров. Досега е издал 5 книги за миналото на Градец. Предал е в музея на Видин, заедно с Илия Лачев, 23 000 монети от римско време. Двама професори – Казимир Попконстантинов и Константин Дочев също изучават нашата история и твърдят, че е много интересна. Ако започнат археологически разкопки, ще бъдат открити ценни свидетелства от минали времена. Но такива официални проучвания не са предвидени.
Алботинският манастир е известен с хорото за мъртвите, което се играе на втория ден на Великден. Ще бъде ли спазен обичаят и тази година?
Да, за този обичай няма давност. И през предишните години, когато религията не беше на почит, на този ден се събираха хора, които са загубили свои близки. Те играят хоро, държейки в ръце портретите на своите покойници. Обичай, който вероятно е от предхристиянския период. Ще го видим и тази година, макaр че общината организира на същото място фолклорен събор. Едното не пречи на другото. Това е място до самия скален манастир. Той сега е изоставен, но има проект на видинската митрополия за възстановяването му. Дори общината и даде безвъзмездно 17 дка за неговите нужди. Много тайни от времето на видинското царство крие този манастир. Проучвания в него също не са правени.
Близостта до Видин запазила ли е Градец от обезлюдяването, характерно за Северозападна България?
И да, и не. През 1956 година в селото са живеели 4000 души. Днес сме останали 1400, повечето възрастни хора. Имали сме 3 училища – 2 начални и 1 основно. Преди година закрихме останалото единствено училище. Сега возим 30 деца за училище във Видин. Но имаме детска градина.
Напоследък се налага модата млади семейства да модернизират стари къщи и да живеят на село, а да ходят на работа във Видин. Няколко души си купиха такива къщи, при нас се заселиха и двама англичани. Това е печалбата ни от близостта до големия град.
Какви са нуждите на възрастните хора, какво искат от местната власт?
Искат дом за стари хора. Имаме проект едното крило на детската градина да бъде използвано за такива нужди. През последните години много наши семейства потърсиха препитание в чужбина. Родителите им тук са възрастни, болни, самотни. Други имат деца в различни градове на България, които искат да ги вземат при тях. Но възрастинте хора не желаят, искат да останат да живеят в родното си място. На нас остава да се погрижим за тях.
Тези от чужбина връщат ли се?
През първите години от заминаването си се връщаха по- често. Сега имаме наши съселяни, които не са си идвали от 10 години. Някои си купиха къщи и заживяха в Испания, Италия. Общо около 100 наши жители – икономически емигранти, живеят в други страни.
Общината във Видин помага ли ви?
Помага с каквото може. За 2013 година е планирала 300 000 лв. за ремонт на улици в селата. Три наши улици ще бъдат застлани с каменно-трошена настилка и валирани. Това са странични улици. Имаме две главни, които са асфалтирани. Общата дължина на улиците ни е 26 км.
Как се празнува Великден в Градец?
С богата трапеза, с всичко, според традицията. Ние празнуваме и Лазарица. На този ден момичетата обикалят къщите и пеят на стопаните за здраве и настроение. Тъжното е, че много от къщите са заключени. Собствениците им вече не са живи или работят в чужбина. И лазарките ги отминават…
