Порталът на българските общини Kmeta.bg даде старт на четвъртото издание на конкурса “Кмет на месеца“, а през юни избрахме темата “Земеделие“.
Номинирахме кмета на Харманли Михаил Лисков заради значителните темпове на растеж в редица сектори, един от които – земеделието.
Традиционно екипът на Kmeta.bg търси за коментар номинираните градоначалници, за да разкажат повече за дейността си.
– Г-н Лисков, Вие сте един от номинираните управници в класацията “Кмет на месеца”. Как приемате номинацията си?
– Полезно е да има подобни класации, защото така се чуват гласовете и на по-малките общини, които обикновено излизат извън полезрението. Подчертава се добрият опит и свършеното и в малките населени места.
Но кметската работа не е състезание, защото всеки регион е специфичен и спрямо това работата, което трябва да се свърши е много различна. А има региони, където и малко да успее да свърши кметът, носи голяма промяна за хората.
– Харманлийско е прочут с добрите си условия за отглеждане на червените сортове грозде, а и с качествените червени вина, които се произвеждат тук, как развивате региона в тази посока?
– Да, така е, гордеем се с червените вина от Харманлийско. Вече има няколко изби, които имат големи лозови масиви и работят успешно на наша територия. Произвеждат вина, прочути не само в България, но имат и селекции, които с качествата си са предпочитани и извън границите на страната.
Изби като “Тера Тангра”, “Винарна Малката звезда”, “Амантиев”, “Кастра руба” край село Коларово, която има над 1500 декара лозови масиви – каберне, сира, мерло.
Още повече, че изба “Телиш”, която досега работи в Плевенско, също мести производството си в Харманлийско и в момента прави съвсем нова изба. Инвестициите са за около 10 милиона лева. Очакваме да заработи в края на август или началото на септември. Заедно с наемането на сезоните работници при беритбата, работните места, които ще осигурява ще стигат до 300.
Изобщо лозарството е един от най-важните отрасли в земеделието на Харманли.
Не мога обаче да не спомена и факта, че в региона можем да се похвалим с едни от най-добрите добиви на краставици и домати, които се отглеждат в оранжериите тук. В Харманли имаме и добри ориенталски тютюни. Освен това си има и цял тютюнев харманлийски сорт “харманлийска басма”.
– Кмет сте на общината, на чиято територия се намира най-големия като капацитет бежански център в страната, свикнаха ли местните вече с чужденците?
– Да, може да се каже. От начало имаше напрежение в града, но всички бяхме несигурни, бившите казарми бяха неустроени, в самия лагер цареше меко казано хаос и освен това, всичко се случи на прага на зимата.
Сега базата предлага значително по-добри условия за хората. Нямаме сериозни проблеми и тези, които вече имат статути и излизат безпроблемно извън пределите на лагера.
Освен това в бежанския център започнаха работа и много харманлийци. Нещата вече се успокоиха и всички започваме да свикваме с имигрантите на Харманли. Като цяло обаче излезлите бежанци от лагера се насочват към големите градове, не остават тук, много от тях тръгват и към държавите от Западна България.
– Как държавата трябва да помага на по-малките и средните общини, като вашата? Каква е посоката за развитие регионите като Харманли?
– Привличане на инвестиции, повече деца и осигуряване на заетост за младежите, за да остават в родния си край.
Не трябва да подминаваме и подобряването на инфраструктурата дори и в малките населени места.
В Харманли, например в момента изпълняваме инфраструктурни проекти за около 11 милиона лева. Подменяме водопроводните стари мрежи в някои села, в други изграждаме чисто нови.
*Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” на www.kmet.kmeta.bg
