Община Крушари, област Добрич е в челната тройка по ниска събираемост на приходите си за 2015 г., сочи доклад на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Средната събираемост на местните налози е 68% за страната, а в общината тя е едва малко над 40%. Kmeta.bg разговаря с градоначалника Добри Стефанов, за да разбере на какво се дължи това и какви са проблемите на хората в региона.
-Г-н Стефанов, защо събираемостта на местните данъци и такси за 2015г. В общината е едва около 40% и какви мерки ще предприемете, за да я повишите?
-Имаме двама големи данъкоплатци-база за зърно и хотел. Ако те платят задълженията си, финансовото ни състояние ще се подобри значително, това ще стане скоро. Когато ходих на училище преди 40 години, мой учител казваше: “Това, което може да се прочете, не трябва да се помни”, така че не мога да цитирам конкретна цифра относно размера на техните задължения. Апелираме редовно хората да се издължават, като цяло го правят, макар да са бедни. Не смятам, че данните, които цитирате, са притеснителни, защото дупката в бюджета ще се запълни с издължаването на крупните платци.
Събираемостта е ниска и защото има много изселници от Крушари в Турция, но колите им са останали в общината. Някои от автомобилите даже са бракувани, разбирате, че данъка за тях няма как да го съберем изобщо. За част от колите са се натрупали задължения между 5000 и 6000 лв, но собствениците не живеят в общината, това са несъбираеми вземания, които стоят само на книга. Администрацията изчиства проблема малко по малко, но това не става с магическа пръчка.
-Смятате ли да се възползвате от механизма за финансово оздравяване на общините, подготвен от Министерство на финансите?
-Крушари няма дългове, така че не смятаме да се възползваме от механизма. Извършили сме всички необходими плащания по всички дейности, включително по европрограми. Ние сме в “добро” бедно състояние, не ни заплашва фалит, така че не виждам причина да търсим допълнително държавно финансиране, опитваме се да се справим сами.
-Планирате ли привличане на нови инвеститори и кандидатстване ли по европрограми, за да финансирате някои свои дейности?
-Идеи много, кандидатствали сме къде ли не, търсим какво да направим, но без намесата на държавата никога общините не могат да се оправят. Аз съм с много стаж, много млади колеги, които се кандидатират за кметове, обясняват, че ще се справят с безработицата. Това никога не може да стане, казвам го като човек с опит. Основните задачи на общината са да се грижи за доброто състояние на детските градини, училищата и инфраструктурата. Бизнесът, от своя страна, трябва да се погрижи за създаването на работни места.
-Тютюнопроизводството е било основен поминък за Крушари, какво се случва със сектора?
-В нашия край поминъкът е 100% земеделско производство, имаме само земя, слънце и вятър. Животновъдството обаче замря, защото нашите хора не могат да си продадат продукцията. Държавата нехае, имаме качествени млека и агнета, но не можем да ги пласираме. Цената на млякото пада, живата продукция няма кой да я купи, при все че имаме телета, ярета, агнета… Големите вериги превзеха пазара, софиянци масово ги ползват, а в тях няма качествени меса.
Аз съм човек на възраст и си спомням как преди изнасяхме агнета за целия арабски свят. Сега животновъдите не могат да ги пласират и когато видят, че целогодишен труд остава безплоден, на следващата година продават агнетата и овцете на безценица и не ги отглеждат повече.
Около 15 000 декара зема, годна за засяване на тютюн, има в нашия край, стигали сме до производство 2200 тона на година, да не говорим за по-големите общини в област Добрич. Ако сметнете 15 000 дка по 150-160 кг тютюн от декар и средна цена 5 лв на кг, това прави 9-10 млн.лв. Ако тези пари сега идваха в общината, хората щяха да ги ръсят по пътя.
Днес обаче няма производители заради ниските изкупни цени. Дори аз гледах тютюн, но се отказах. Държавната премия за тютюн „Бърлей“, когото отглеждах, стигна до около 3 лв. на кг. Купуват тютюна ни без пари, правят цигари, печелят много, а премиите за производителите са ниски. В Гърция за подобен вид тютюн премиите бяха 3 евро за 3-то качество, 7- за второ и 9-за първо. Оказа се, че един и същи вид тютюн в южната ни съседка струва например 21 лв за кило, а в Крушари е едва 5.
-Няма ли да се обърнете към Министерство на земеделието, за да потърсите помощ?
-Без да ми се сърдите, софиянци са книжни хора, включително представителите на институциите, те не знаят къде ни стискат обувките, образно казано. Говорили сме многократно, имат добри експерти, но нищо не се прави. Гледах депутати по телевизията преди години – единият искаше да произвеждаме тютюн, другият-не. Първият говореше, че тютюнопушенето намалява с по 5% на година в световен мащаб, а вторият-че е точно обратното. На кого да имаш доверие… Същевременно нашите хора тук гладуват.
-Тогава какъв е изходът от ситуацията, в която сте попаднали?
-Имало е идеи обработваемата земя в България да се обложи с данък и той да остава в общините. Може да бъде 5 лв на декар, така ще имаме приходи. В скандинавските страни финансовата децентрализация между държава и община е стигнала около 48-50%, а при нас е на нулево равнище, макар по едно време да имахме напредък. На кметовете се възлагат много задачи, а няма достатъчен финансов ресурс. Това, че някои общини имат дългове, е разбираемо, защото имат много отговорности и се разчита на тях да намерят средства, за да ги изпълняват. Самата държава има дългове, но това е нормално, няма как и общините да нямат.
Знаете ли кога английският парламент приел първия си закон – когато България е падала под турско робство. Британците още не са си оправили демокрацията, така че ние имаме много, много да работим, докато стигнем до истинска демокрация, важното е да се върви в правилна посока. Но без да правим такива неща като задължително гласуване – както са бедни хората в Крушари, така ще им съберем глобите за 10 дни, че няма накъде. Няма как да ги накарам на плащат още някакво задължение, след като и без това са заети да свързват двата края.
Още новини от Добрич и региона вижте ТУК
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК
Община Крушари, област Добрич е в челната тройка по ниска събираемост на приходите си за 2015 г., сочи доклад на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Средната събираемост на местните налози е 68% за страната, а в общината тя е едва малко над 40%. Kmeta.bg разговаря с градоначалника Добри Стефанов, за да разбере на какво се дължи това и какви са проблемите на хората в региона.
-Г-н Стефанов, защо събираемостта на местните данъци и такси за 2015г. В общината е едва около 40% и какви мерки ще предприемете, за да я повишите?
-Имаме двама големи данъкоплатци-база за зърно и хотел. Ако те платят задълженията си, финансовото ни състояние ще се подобри значително, това ще стане скоро. Когато ходих на училище преди 40 години, мой учител казваше: “Това, което може да се прочете, не трябва да се помни”, така че не мога да цитирам конкретна цифра относно размера на техните задължения. Апелираме редовно хората да се издължават, като цяло го правят, макар да са бедни. Не смятам, че данните, които цитирате, са притеснителни, защото дупката в бюджета ще се запълни с издължаването на крупните платци.
Събираемостта е ниска и защото има много изселници от Крушари в Турция, но колите им са останали в общината. Някои от автомобилите даже са бракувани, разбирате, че данъка за тях няма как да го съберем изобщо. За част от колите са се натрупали задължения между 5000 и 6000 лв, но собствениците не живеят в общината, това са несъбираеми вземания, които стоят само на книга. Администрацията изчиства проблема малко по малко, но това не става с магическа пръчка.
-Смятате ли да се възползвате от механизма за финансово оздравяване на общините, подготвен от Министерство на финансите?
-Крушари няма дългове, така че не смятаме да се възползваме от механизма. Извършили сме всички необходими плащания по всички дейности, включително по европрограми. Ние сме в “добро” бедно състояние, не ни заплашва фалит, така че не виждам причина да търсим допълнително държавно финансиране, опитваме се да се справим сами.
-Планирате ли привличане на нови инвеститори и кандидатстване ли по европрограми, за да финансирате някои свои дейности?
-Идеи много, кандидатствали сме къде ли не, търсим какво да направим, но без намесата на държавата никога общините не могат да се оправят. Аз съм с много стаж, много млади колеги, които се кандидатират за кметове, обясняват, че ще се справят с безработицата. Това никога не може да стане, казвам го като човек с опит. Основните задачи на общината са да се грижи за доброто състояние на детските градини, училищата и инфраструктурата. Бизнесът, от своя страна, трябва да се погрижи за създаването на работни места.
-Тютюнопроизводството е било основен поминък за Крушари, какво се случва със сектора?
-В нашия край поминъкът е 100% земеделско производство, имаме само земя, слънце и вятър. Животновъдството обаче замря, защото нашите хора не могат да си продадат продукцията. Държавата нехае, имаме качествени млека и агнета, но не можем да ги пласираме. Цената на млякото пада, живата продукция няма кой да я купи, при все че имаме телета, ярета, агнета… Големите вериги превзеха пазара, софиянци масово ги ползват, а в тях няма качествени меса.
Аз съм човек на възраст и си спомням как преди изнасяхме агнета за целия арабски свят. Сега животновъдите не могат да ги пласират и когато видят, че целогодишен труд остава безплоден, на следващата година продават агнетата и овцете на безценица и не ги отглеждат повече.
Около 15 000 декара зема, годна за засяване на тютюн, има в нашия край, стигали сме до производство 2200 тона на година, да не говорим за по-големите общини в област Добрич. Ако сметнете 15 000 дка по 150-160 кг тютюн от декар и средна цена 5 лв на кг, това прави 9-10 млн.лв. Ако тези пари сега идваха в общината, хората щяха да ги ръсят по пътя.
Днес обаче няма производители заради ниските изкупни цени. Дори аз гледах тютюн, но се отказах. Държавната премия за тютюн „Бърлей“, когото отглеждах, стигна до около 3 лв. на кг. Купуват тютюна ни без пари, правят цигари, печелят много, а премиите за производителите са ниски. В Гърция за подобен вид тютюн премиите бяха 3 евро за 3-то качество, 7- за второ и 9-за първо. Оказа се, че един и същи вид тютюн в южната ни съседка струва например 21 лв за кило, а в Крушари е едва 5.
-Няма ли да се обърнете към Министерство на земеделието, за да потърсите помощ?
-Без да ми се сърдите, софиянци са книжни хора, включително представителите на институциите, те не знаят къде ни стискат обувките, образно казано. Говорили сме многократно, имат добри експерти, но нищо не се прави. Гледах депутати по телевизията преди години – единият искаше да произвеждаме тютюн, другият-не. Първият говореше, че тютюнопушенето намалява с по 5% на година в световен мащаб, а вторият-че е точно обратното. На кого да имаш доверие… Същевременно нашите хора тук гладуват.
-Тогава какъв е изходът от ситуацията, в която сте попаднали?
-Имало е идеи обработваемата земя в България да се обложи с данък и той да остава в общините. Може да бъде 5 лв на декар, така ще имаме приходи. В скандинавските страни финансовата децентрализация между държава и община е стигнала около 48-50%, а при нас е на нулево равнище, макар по едно време да имахме напредък. На кметовете се възлагат много задачи, а няма достатъчен финансов ресурс. Това, че някои общини имат дългове, е разбираемо, защото имат много отговорности и се разчита на тях да намерят средства, за да ги изпълняват. Самата държава има дългове, но това е нормално, няма как и общините да нямат.
Знаете ли кога английският парламент приел първия си закон – когато България е падала под турско робство. Британците още не са си оправили демокрацията, така че ние имаме много, много да работим, докато стигнем до истинска демокрация, важното е да се върви в правилна посока. Но без да правим такива неща като задължително гласуване – както са бедни хората в Крушари, така ще им съберем глобите за 10 дни, че няма накъде. Няма как да ги накарам на плащат още някакво задължение, след като и без това са заети да свързват двата края.
Още новини от Добрич и региона вижте ТУК
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК
