Г-н Радевски, минералната вода е основния ресурс на община Павел баня. Използва ли си по-ефективно това богатство след като държавата предостави изворите за стопанисване и управление на местната власт?
За съжаление минералните извори бяха предоставени за стопанисване от общините там, където има излишък от минерална вода. При нас тя не достига и държавата продължава да е единствения и стопанин с всичките плюсове и минуси.
Кои са най-големите минуси на този държавен монопол?
Въпреки че лично министър Нона Караджова се разпореди и много от неправомерно издадените разрешения за ползване на минералната вода бяха отнети, все още има блокирани квоти от различни потенциални инвеститори.
Как са получили тая привилегия?
Не мога да кажа, разрешителните за ползване се издават от Басейнова дирекция в Пловдив и министерството на околната среда и водите. Но на практика е ясно как става. Купил въпросният инвеститор 5-6 дка земя в Павел баня, намерил връзки и още преди да е построил СПА-хотела си е получил разрешение за ползване на минерална вода. Така макар че тя не достига и има огромен инвеститорски интерес, има и блокирани квоти.
Какъв е изходът според вас при тази ситуация?
Трябва да се увеличи количеството на минералната вода. Според експерти само при рехабилитация на старите сондажи, които са затлачени, с т.н. обсадни тръби дебитът ще се увеличи значително. Генералното решение, разбира се, е да се направят нови сондажи, тъй като проучванията показват, че в находището има още много неизползвани термални извори.
Кога са правени такива проучвания ?
Преди няколко години, въпреки че няма право, общината сама инициира такова проучване. Платихме 12 хил. лв и двамата най-големи капацитети в изследването на термалните извори – професорите Шерев и Гълъбов, бяха категорични, че в находището на Павел баня има още много неизползвана минерална вода. Само някой трябва да бие един сондаж.
Знаят ли държавните институции за това проучване?
Да, ние го правихме по време на тройната коалиция и още тогава го предоставихме на министерството на околната среда и водите. Не знам каква е съдбата му, но оттогава няма реакция на държавата
Коя е най-голямата спънка за привличането на повече европейски средства от малките общини?
Много са, но аз ще посоча само една – либералното законодателство, което стопира за дълго куп проекти в цялата страна. Имаме спечелен проект за 1,8 млн. лв за подмяна на уличното осветление в селищата в общината още от 2009 г. Той обаче не може да стартира заради оспорването на процедурата за избор на изпълнител от един от кандидатите. В края на ноември чакаме окончателното решение от ВАС, надяваме се пак в наша полза. И чак след цели 3 години ще можем да започнем работа. Това според вас, работещо законодателство ли е?
Не са ли все пак скромните възможности на малките общини да намерят пари за съфинансиране на тези европроекти най-големия препъникамък?
Така е, но и тук държавата би могла да ни помогне малко. Постоянно се говори за децентрализация, за повече власт и възможности на общините сами да печелят. А ни бе отнето правото дори да извършваме стопанска дейност. Решението без всякакви дебати бе взето тихомълком от тройната коалиция преди миналите парламентарни избори. Само от таксата за добив на кариерни материали по-рано в общинската хазна влизаха по 15-20 хил. лв на месец. Сега разрешенията ги дава басейнова дирекция. Но за дребни поръчки хората не ходят в Пловдив, а отиват направо край реката и пълнят каруцата с пясък без пари. Губи и общината, губи и държавата.
