
Стефан Радев е роден на 6 септември 1972 г. в град Сливен. Завършва средното си образование в ГПЗЕ “Захари Стоянов”. През 1995 г. завършва Икономическия университет – Варна със специалност “Икономика и управление на индустрията”. Има магистърска степен по счетоводство и контрол от УНСС – София. От 2010 г. е дипломиран експерт-счетоводител. Повече от десет години е бил изпълнителен и финансов директор на голяма компания. До встъпването си в длъжност като кмет на Сливен работи във финансовата сфера като одитор. С него разговаряме за дълговете на общината и за идеите за въвеждане на нови данъци, за да се попълни хазната.
-Г-н Радев, какъв е размерът на финансовите задължения на община Сливен към настоящия момент?
-По данни, дадени ни от общината преди 5 месеца, те възлизаха на 21 млн.лв. Трябва да уточним, че става дума за просрочените задължения. Към настоящия момент те възлизат на около 17,5 млн. лева.
-Каква част от финансовите задължения на общината е изчистена – изплатени ли са дължими суми към кредитори или фирми, в какъв размер?
-Ние сме намалили размера на просрочените задължения с близо 4 млн. лева. Източникът за това намаление е облигационната емисия, която реализира общината през май месец, в размер на 25 милиона. Една част от нея – около 11 млн. е предназначена за погасяване на просрочените задължения по капиталовата програма. Към настоящия момент по-малко от половината от тези средства са разплатени. Надявам се до края на август да бъде разплатена и останалата част от облигационната ни емисия с това предназначение. И общо намаляването на просрочените задължения ще бъде близо 10 милиона, спрямо миналата година.
-Планирате ли вдигане на данъци в общината? Ако да – на кои данъци и с колко ще се увеличи техният размер?
-В общината ние започнахме с такава стъпка още през 2016 година. През 2017 година ни предстои да гласуваме и да приемем новия „Данък върху таксиметров превоз на пътници” заради изменение в нормативната уредба. Данъкът върху таксиметровите услуги ще премине към общинските приходи. Ще направим предложение пред Общинския съвет за размер на данъка, като диапазонът по закон е от 300 до 1000 лева.
-Какви са очакваните приходи до края на годината от увеличаване на данъците?
-Все още не са готови разчетите за следващата година по отношение на размера на таксите и на данъците. Малко е рано да говорим какви ще бъдат точно постъпленията за следващата година. Сега предстои да направим и презониране на града във връзка с промените в такса смет. Това обещахме на гражданите, за да е по-справедливо разпределението на такса смет.
-Каква е събираемостта на данъците в общината?
-Мога да кажа, че от една страна събираемостта е над средната за страната, от нашия анализ по общини. От друга страна, до този момент, е по-висока от събираемостта през предходната година. Без да влизам в подробни числа за отделните данъци и такси ще кажа, че за 2016 година, от началото на годината сме събирали 52 процента от предвиденото, през 2015 година е бил 45 процента.
-Планирате ли съкращаване на разходите в администрацията, за да спестите средства?
-Във връзка с оздравителния план, който изготвяме предвиждаме съкращения на разходите, които прави общината. Не веднъж е ставало дума и съм казвал, че има много области, в които не сме ефикасни. Постигаме една или друга цел, един или друг резултат с много разходи. Това с пълна степен важи за някои от социалните услуги, които оказва общината.
-Кои са другите основни акценти в оздравителния план на общината?
-Предвиждаме оптимизиране на разходите в социалния патронаж, на симфоничния оркестър, ансамбъла за народни песни и танци, разходите, които харчим за издръжка на детските градини. Предвиждаме по-добро финансово управление на тази част от дейността на общината. Разбира се предвиждаме оптимизиране и в самата администрация. Намаляване на разходите, свързани с плащането за охранителна дейност на общинската охрана, оптимизация на разходите за електроенергия с оглед излизане на свободния пазар, за дейността по озеленяване. Оздравителният план обхваща широка дейност на общината, както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите.
-Взехте ли безлихвен заем от държавата и в какъв размер?
-Не сме получавали безлихвен заем от държавата. Тепърва предстои да обосновем искането на такъв с оздравителния план.









