Г-н Мирев, как се справяте със зимата?
Студено е, снежно е. Справяме се. Имаме договори за почистване. Нямаме нито един ученически автобус, който да не е закарал децата от селата на училище. Траспортът е нормален по територията на цялата община – както по републиканската, така и по общинската пътна мрежа. Общо взето обстановката е нормална за зимата.
Вие сте четвърти мандат кмет, какви са приоритетите ви в тринайстата година, откакто сте на този пост?
Приоритетите не се определят от броя на мандатите, но продължителността на управлението в община Търговище ми даде възможност да се подготвя за предизвикателствата, които вече имаме. Естествено е, че най-важният приоритет е, да направим обстановката в общината такава, че да работи икономиката, да има приходи. Това от една страна, а от друга, както в цяла България, така и ние като община, да реализираме участието си в еврофондовете, така че да изпълним проектите си. Може да се каже, че влизаме в силата си сега, във втория планов период, тъй като в първия нямахме право да реализираме никакви проекти в селата, а и в града бяхме ограничени. В момента приключваме интергрирания си план за развитие, който е фундамент за определени проекти, с определени зони за въздействие.
Помага ли ви правителството? Вие не сте от ГЕРБ, а наскоро премиерът каза, че Южна България е по-развите, защото хората са си избрали кметове от тази партия?
Нямам статистика за разполагането на кметове от различните политически сили. За помагане, не мога да кажа. Не знам, как помагат на другите, но принципите са за оцеляване. В края на краищата, проекти, които са добре подготвени, би трябвало да бъдат приети и да бъдат реализирани. Знаем, не се прие на сегашния етап от правителството солидарната отговорност между изпълнителната и местната власт. Носим си кръста по този въпрос. Големият проблем на средните и малките градове е, че приходната база, която ни дава възможност да теглим кредити, е ниска, а някъде изобщо я няма. Това е големият проблем., а не подкрепата на правителството.
За мостовото финансиране на проекти ли говорите?
Много терминологии има, но нещата са много прости. За един проект трябва да има съответните средства за кофинансиране, трябва да имаш парите да го платиш със собствени кредитни средства, след което да чакаш, да ти възстановят парите. И ако това не става навреме, се превръща в огромен проблем, който рискува всеки следващ проект. За съфинансиране ползваме фонд „ФЛАГ”, но като не можем да възстановим навреме парите, плащаме лихви. Но това беше, като че ли, повече в началото. Сега нещата се поотпушиха. Обаче ние се декапитализирахме. Това е проблемът, който ще стои и за следващия програмен период. Това е проблемът – кофинансирането на проектите и финансовата ни подкрепа.
Вие бяхте председател на Националното сдружение на общините. Успява ли тази организация да помага на общините?
Националното сдружение на общините се опитва да остоява интересите ни, имайки предвид това, че сме страшно различни. Финансово, икономически, по безработица, по болнична осигуреност. Сдружението полага усилия, но става все по-трудно, защото и обстановката става все по-тежка. В този смисъл сдружението се опитва да помогне там, където може, но и неговите възможности са ограничени. Нека да си кажем ясно и категорично, че финансовата децентрализация, на практика спря.
Вие дадохте ли своите предложения за нов Закон за местно самоуправление?
Ние изготвихме такъв закон, имайки предвид, разбира се, че нямаме законодателни права. Законът, който сега съществува е многократно променян и се е износил във времето. Има много нови постановки. Направени са изменения в почти цялата нормативна уредба и другите закони на места се конфронтираха с този. Безспорно е, че има нужда от нов закон. Очевидно е, че в този мандат няма да стане. Необходим е много широк консенсус. Но какъвто и да е законът, ако не се даде нов тласък на децентрализацията, общините ще започнат да се обезмислят от функциите си. Няма да са в състояние да изцпълнят предназначението си и да прелагат необходимите услуги, както по обем, така и по качество.
Е, нали общините си вземат местните данъци и такси?
Въпросът е, от кой данък, какво остава. Ти можеш да имаш правото да събираш и реализираш 90% от данъците, които сформират 9% от общите нужди. А ценралната власт да събира 2% и да формира 90% от прихода. Това е разковничето – колко процента от данъците остават в общината. Това е смисълът на децентрализацията. А най-реалното е, съобразно всички прехвърлени задължения, особено спрямо Законът за устройство не тариторията и неговите изменения, Закона за околната среда и задълженията на общините – това са огромни финанси, които общините би трябвало да имат, но никой не им ги прехвърля. Е, разбира се, това не е само в България. По време на криза, всяко правителство се опитва да централизира властта и финансите.
Кои са проблемите, които искате да разрешите до края на мандата си?
Най-големите проблеми на общините като нашата са – инфраструктурата вътре в населените места, безработицата и заетостта и малкия и средния бизнес. Общините могат да създават само условия, но ако държавата не участва и не подкрепи малките предприемачи, нещата ще имат лош край. Това са трите приоритета. Всичко останало е ежедневно. Животът си тече. Няма как да не се грижим за детските градини, за спортните площадки, за културата. Ясно е, че това не става без пари.
