КНСБ защити в 6 точки платеното майчинство. Синдикатът излезе с декларация, която идва в отговор на позицията на четирите национално представени работодателски организации, които настояха майчинството да не се счита за трудов стаж и съответно да не се начислява годишен платен отпуск за този период.
Правата на бременните жени и майките, включително и уредените в Кодекса на труда, са свързани с Конституцията, която прогласява един съществен принцип „жената-майка се ползва от особената закрила на държавата“. Така зад правните норми от Кодекса на труда се крият конституционни, а не законодателни измерения, се казва в позиция на КНСБ по повод искането на АОРБ за изменения в Кодекса на труда, свързани с родителския отпуск и най-вече този на майките.
Ето и целия текст на становището:
ПОЗИЦИЯ на КНСБ
Относно: писмо от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до вицепремиера и председател на НСТС Валери Симеонов и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.
В оповестеното писмо, АОРБ настоява да бъдат предприети действия за изменения в Кодекса на труда, като времето на отпуск, през който не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника и служителя, да не се взема в предвид при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, като визираме основно родителския отпуск (всички текстове за отглеждане на дете до 8-годишна възраст).
Предложението е свързано и се основава на Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване от страна на румънски магистрат по конкретно дело в окръжен съд в Румъния.
1.Такова и други подобни предложения са правени назад във времето от други работодателски организации, така че нито по същество, нито по аргументи има нещо ново.
2. Новост е, че предлагащата организация не е нито представителна, нито работодателска организация . Признати за представителни, по реда на чл.35 и чл.36 от Кодекса на труда, са обединените/сдружените в АОРБ работодателски организации, което обаче не означава, че последната е представителна по смисъла и условията на Кодекса на труда. Дали и доколко трябва да се отговаря на подобно предложение ще преценят адресатите му.
3.Посоченото по-горе Решение на съда на ЕС не е основание за България да бъдат правени исканите от АОРБ изменения и допълнения в КТ. То се използва като повод за да бъде повдигната отново темата за отпуските на майките и родителите.
4. В българското трудово законодателство дадени социални права, вкл. и това на редовен платен годишен отпуск, се основават на категорията „стаж“ и по специално на „трудов стаж“. В други закони понятието „стаж“ има подобно фундаментално значение с оглед права и придобивки. В Кодекса за социално осигуряване – „осигурителен“ стаж, в Закона за държавния служител „служебен“ стаж, в Закона за съдебната власт „юридически“ стаж и други.
Трудовият стаж, като категория, има много по-дълбоки измерения от разбирането за действително полагане на труд. В чл.352 от Кодекса на труда има уредени редица хипотези, съгласно които конкретно определени периоди от време се признават за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил реално.
Тоест става дума за една далеч по сложна и многолика конструкция от която се извеждат редица права, а не само правото на отпуск. В своята дълбочина(съзнателно или не) предложението на АОРБ е насочено срещу фундаменталното и ключово значение на категорията „трудов стаж“, без обаче това да е споменато. В решението на съда на ЕС няма индикации за съответствие или несъответствие на трудов стаж с Директивата на ЕС
5. Авторите на предложението не държат сметка за това, че правата на бременните жени и майките, включително и уредените в КТ, са еманация на чл.47 от Конституцията на РБългария, който прогласява съществен конституционен принцип – „…Жената майка се ползва от особената закрила на държавата…“ . Всъщност зад правните норми от Кодекса на труда относно отпуските на бременни и майки се крият Конституционни, а не обикновенни законодателни измерение.
Зад тях стои демографска политика на държавата, а не обичайна и необходима регулация на трудови отношения.
6. Ето защо подобни искания следва да бъдат оставени без последствия.
Едва ли настоящето състояние на националната ни демографска картина дава основание да се правят нови ерозиращи интервенции в нея с оглед егоистични интереси на определени субекти.
