Вече осем месеца държавата е във война с невидим враг. Битката с коронавируса става още по-ожесточена. Броят на заразените върви стремглаво нагоре, жертвите на опасния вирус също са все повече. Картата на България свети в червено и няма община, която да не е пламнала. Мерките, добри или лоши, не могат да спрат нашествието на COVID-19 не само у нас, но и по целия свят. Управляващите се опитват да се справят с пандемията. Проблемът е, че при този скок на новозаразените здравната ни система наистина се задъхва. Всеки ден се увеличават леглата за болните от коронавирусна инфекция. В много от градовете няма свободни легла. Лекарите са на ръба на силите си и недостигън на медицински персонал е на лице. В тази тежка ситуация всеки е готов да помогне. Военните – с полеви болници, хотелиери – да предоставят хотелите си за пациенти, таксиметрови фирми – да возят болни, студентите по медицина – да са доброволци в здравните заведения.
Но една огромна армия засега остава встрани от най-сериозния проблем, който мъчи сънародниците ни и държавата ни. И пасува, докато отвсякъде другаде има съпричастност към непосилния труд на медиците ни и на немедицинския персонал в болниците. Коя е тази огромна армия ли? Става дума за Българския Червен кръст. Организацията е наистина своеобразна армия, тъй като с членовете и доброволците си наброява внушителната цифра 300 000. Но някак тези хора ги няма в същинската битка срещу коронавируса, в борбата за живота на всеки един български гражданин, заразен от опасния вирус.
БЧК обаче си работи спокойно по различни програми и кампании. И това на фона на войната с коронавируса у нас. Програми, които са далеч от най-горещата точка на дневния ред на обществото ни. Но това сигурно са приходи, финансови потоци за тази организация. И може би това е по-важно от борбата за здравето и живота на българската нация. Но е време червенокръстците от разносвачи на лекарства и храна да се превърнат в бойци на първа линия с най-опасния враг на обществото ни в момента. Кога, ако не сега? Даже са не малко, а доста закъснели. Когато няма достатъчно медицински персонал, когато работещите медици изнемогват, когато здравната ни система се задъхва. Явно някой трябва да подсети ръководството на Българския Червен кръст, че трябва да изпълни мисията си и да застане редом до медиците ни в денонощната битка с коронавируса в защита на всеки един наш сънародник, заразен с опасния вирус.
Трябва ли да им се напомнят техните основни принципи: неутралност, хуманност, безпристрастност, независимост, доброволност, единство и универсалност. Чрез своята мрежа от доброволци в цялата страна БЧК (28 облаастни организации) трябва да подкрепя уязвимите хора в бедствени и кризисни ситуации. И ако това не е кризисна ситуация…
Време е държавата да поиска от БЧК да изпълни своята мисия, защото червената лампа свети. А тя е повече от ясна – да се помага. Не само в мирно време, а най-вече при бедствия. А коронавирусът е бедствие. Затова от БЧК не бива да се бавят нито ден повече, да не правят нито крачка назад, а да се притекат на помощ на родните ни медици. И да защитят своето достойнство и здравето и живота на своите сънародници.
