Адът – това са другите. Това е може би една от най-известните крилати фрази на Жан-Пол Сартр, един от най-известните френски философи на XX век. За цялостното му творчество през 1964 година Нобеловият комитет му присъжда Нобелова награда за литература, която той отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му, „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. Сартр е роден на 21 юни 1905 г. в Париж. Напуска нашия свят през 1980 г.
Предлагаме ви да се потопим заедно в наследството, което ни остави:
- Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания.
- Животът губи всякакво значение в момента, в който се простиш с илюзията, че е вечен.
- Животът започва от другата страна на отчаянието.
- Не вярвам в Бог, неговото съществуване е опровергано от науката. Но в лагера за военнопленници се научих да вярвам в хората.
- Ако една победа бъде разгледана в подробности, тя е неразличима от поражение.
- Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.
- Всичко е измислено, освен как да се живее.
- Достатъчно е един човек да ненавижда друг – и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.
- Има дни, когато човекът вселява в мен ужас.
- Когато богатите хора воюват едни с други, бедните са тези, които умират.
- Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори.
- Нищо не се мени така често както миналото.
- Трябва да се страхуваш, сине мой. По този начин се става честен гражданин.
