Една от най-обичаните холивудски актриси – Мерил Стрийп, днес става на 70 години. Родена е на 22 юни 1949 г. в Ню Джърси. Майка й е била художник, а баща й – фармацевт. Има и двама братя.
През 70-те години, на прослушване за филма "Кинг Конг" ѝ казват, че е твърде грозна за ролята. Но вместо това да я откаже от мечтата ѝ, тя решава упорито да продължи напред.
Големият пробив на Мерил идва с "Ловецът на елени" (1978). За ролята си в него е номинирана за награда "Оскар“, "Златен глобус“ и BAFTA. От тогава до сега трудно минава година, в която Стрийп да не присъства в списъка на номинираните за най-престижните награди във филмовата индустрия. Печилила е „Oскар“ 3 пъти, първият от които за "Актриса в поддържаща роля" във филма "Крамър срещу Крамър“ през 1980. Вторият й "Оскар" е за "Изборът на Софи“ от 1983 г., третият – за превъплъщението ѝ в "Желязната лейди“ през 2012 г. Освен тях, Мерил Стрийп има 9 награди "Златен глобус“, 3 "Еми“, 2 БАФТА и много други.
Предлагаме ви няколко вдъхновяващи мисли на голямата актриса:
Всичко, което ни прави щастливи, е много просто: любовта, сексът, храната. Всичко останало – властта, влиянието, силата – всички тези неща могат да вземат превес над това, което наистина си струва в живота. Но докато имаме какво да ядем и покрив над главата си, докато жизнените ни нужди са задоволени, това, което ни прави най-щастливи, е много просто.
Инстинктът да унижаваш хората, особено когато е моделиран от някой с власт в обществото, е много силен. Той навлиза в живота ни, защото един вид получаваме разрешение за това от хора, които правят същото. Неуважението предизвиква неуважение, насилието разпалва насилие. И когато хората с власт използват своето положение, за да нападат по-слабите, ние всички губим.
Има едно специфично предизвикателство към жените в момента: Говори се за равенство между половете, а всъщност такова няма. За първи път в историята жените вече имат очакванията, че разполагат с широка гама от избори, които могат да ги отведат до всяко място в обществото. Но все още към тази мечта има съпротива. Това се вижда в Сената. Вижда се и в Холивуд. Предизвикателството пред жените е, че трябва да се справяме с тази съпротива във всеки един момент. Как да стане това? Като се борим.
Мисля, че трябва да намериш собствения си път. Собствените си правила. Всеки има собствено разбиране за себе си и на него трябва да разчита. В крайна сметка, важното е това, което изглежда правилно за теб. Не това, което майка ви е казала. Не това, което една актриса ви казва. Не това, което някой си ни е казал, освен ако не е онова малко спокойно гласче вътре в нас.
Просто се отпуснете и се възползвайте от всичко.
Вярвам в силата на смеха. И мисля, че вие лесно можете да обезоръжите хората, ако ви се отдаде да ги разсмеете.
Тази съпричастност, която ние, жените, изпитваме още от малки момиченца – всичко, което четем в литературата, в историята, повечето от него се отнася за момчетата. Но аз може да се чувствам по-скоро като Питър Пан, отколкото като Тинкър Бел или Уенди. Исках да бъда Том Сойер, не Беки. Свикнали сме да се отъждествяваме с главния герой, който обикновено е мъж, това правим през целия си живот. Историята, класическата литература, Шекспир – всичко е за мъжете.
Не можете да разработвате стратегия за любовта. Това не работи никога. Тези неща не могат да се предвидят. Някой ден любовта просто застава на прага ви…
Далеч не винаги съм щастлива, просто пред публиката и пред журналистите винаги изглеждам щастлива. Но аз бивам и ужасно ядосана – попитайте мъжът ми.
Спомням си, когато навърших 40, в рамките на една година ми предложиха три роли на вещици. Три различни вещици в три различни контекста. Беше все едно ми казват „Не знаем какво да правим с теб“.
Опитвам се да покажа в дълбочина всяка женска роля, която правя. Идва от детството ми, когато съм се чувствала пренебрегната – не от родителите си – затова имам нужда да задавам въпроси и да показвам жена, която казва „Аз не съм това, което изглеждам. Аз съм нещо различно“.
Трябва да цените остаряването. Животът е безценен и когато изгубите много хора, осъзнавате, че всеки ден е дар.
