Лично премиерът нареди да бъде уволнен дребен полицейски чиновник, позволил си да обиди един гражданин с думите “селски глупак”, коментира пред Deutsche Welle Ясен Бояджиев. В същото време обаче никой не санкционира обидните изказвания по политическите върхове.
През лятото варненец заснема как трима патрулиращи полицаи спят в полицейски автомобил – посред бял ден. Случаят щеше да си остане по-скоро комичен, отколкото скандален, ако не се беше оказало, че последиците не са за полицаите, а за снималия ги варненец. Той най-напред бе привикан в полицията да пише обяснения. След това пък говорителката на местната полиция, която по някакво иронично съвпадение носи емблематичното за днешната власт име Калинка, го нарече по телевизията „селски глупак” и „самотен хулиган”.
А тези горе?
Два дни по-късно лично министър-председателят нареди говорителката да бъде уволнена – заради това, че като служител на МВР си е позволила “недопустими квалификации към български гражданин и заради уронване престижа на ведомството”.
Разбира се, донякъде е странно, че с поведението на един дребен провинциален чиновник се занимават не преките му началници, а самият министър-председател. Обяснението вероятно е, че той е кръстник на сина на говорителката, а поради това петното се лепва върху него. Въпреки нареждането уволнението все още не е факт, но така или иначе премиерската реакция е справедлива и навременна.
Подобна чувствителност и безкомпромисност заслужават обаче и изказванията на мнозина по най-високите нива на държавната йерархия – а именно в политическото обкръжение на премиера, за което знаем, че е назначено от самия него.
Родителите – пияници, спестителите – лентяи
Да вземем например социалния министър, който миналата седмица по повод протеста на майките срещу поредното замразяване на парите за майчинство и отглеждане на дете заяви по телевизията: “Вижте, социалната политика не е само да даваш пари кеш. Социалната политика е да разкриваш и допълнителни социални услуги, защото тогава те отиват по предназначение до самите хора, а примерно не отиват, за да ги изпие някой и да не стигнат до децата”. Усетил, че е попрекалил, министърът се оплете още повече с обяснението, че всъщност само родители от “ромската общност” правели така.
Председателят на парламентарната група на управляващата партия пък, за да защити новия данък върху лихвите от банковите депозити, заяви, че “сегашната система облагодетелства хората, които не искат да работят”. „Защо да работи, като може да рентиерства, защо да прави бизнес, като има пари, които стоят ей така”, разви мисълта си депутатът от парламентарната трибуна, след което стигна до прозрението, че данъкът върху лихвите щял да накара младите да работят.
Нелепо, нагло и обидно
Аргументирани с подобни нелепости, и най-добрите политически идеи са обречени да останат неразбрани. Да не говорим за твърде спорни решения като тези, за които става дума. Нелепо е например обидно ниският размер на парите за майките и нежеланието или невъзможността да бъдат повишени да се оправдава с нечие пиянство. Както е нелепо да се твърди, че да имаш влог в банка означава, че не ти се работи. Да не говорим за примитивната представа, че парите „ей така” си стоят и прашасват, складирани в банките.
Всичко това щеше да е донякъде смешно, като картинката със спящите полицаи или като тъп милиционерски виц, разказан от някой подпийнал субект. Но не е, защото става дума за публични изказвания на високопоставени политически лица. А и остава опасението, че и самите политически решения се вземат с лекотата, с която се плещят безсмислици.
Освен това обаче изказванията на министъра и депутата представляват още по-„недопустими квалификации към български граждани”. Защото е цинично да обвиняваш безадресно родителите, много от които едва свързват двата края, че изпиват парите на децата си. Още повече с откровено дискриминационното уточнение за ромите. Нагло е също така, след като си хвърлил око на парите на спестителите, да ги обвиняваш, че са мързеливи.
За такива изказвания в нормалните държави политиците си отиват – за „уронване престижа на ведомството”. Но не и в България. Тук политиците се надпреварват да раждат подобни бисери, като че ли е въпрос на престиж. Не само защото нивото на политиците е такова, но и защото няма кой да ги санкционира. Нито премиерът, който често лично задава тона. Нито избирателите, за мнозина от които очевидно не е обидно да ги правят на глупаци.
