Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства. В това е убеден световноизвестният бразилски писател Паулу Коелю който е роден на днешната дата – 24 август, през 1947 година в Рио де Жанейро. Като дете в училище развива любов към писането и поезията, но родителите му не одобряват тази негова страст. Майка му – ревностна католичка и баща му – известен и уважаван инженер са против това синът им да върви по грешен път. Това е причината той да се отдалечи от тях и да развие бунтарския си дух. Паулу Коелю остава неразбран от родителите си и това води до изпращането му на три пъти в клиника за душевно болни, където една от терапиите, които претърпява е електрошокова.
Въпреки всичко през 70-те години на миналия век Паулу Коелю пише статии и текстове за песни, които водят както до ареста му, така и до поста художествен директор в CBS до 1978 година, когато е уволнен изненадващо.
Първата му книга „Дневникът на един маг“ е плод на пътешествието на Паулу Коелю с бъдещата му съпруга Кристина между Франция и Испания или Пътя към Сантяго. Това засилва още повече католическата вярата, към която авторът се завръща.
През 1988 година „Алхимикът“ става факт и се превръща в най-продаваната книга, написана на португалски език за всички времена. Паулу Коелю жъне голям успех с нея цели 14 години.
От тук нататък Паулу Коелю продава над 150 милиона копия от книгите си, получава награди като International IMPAC Dublin Literary Award за книгата „Вероника решава да умре“, кавалер е на Ордена на Почетния легион на Франция, член е на Бразилската литературна академия и е обявен за пратеник на мира от ООН. Интересен факт е, че списание „Форбс“ го обявява за втори по влияние сред знаменитостите в Туитър.
Ето какво още мисли световноизвестният бразилски писател за живота, истинските и фалшивите приятели, любовта:
Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.
Не си губете времето да обяснявате… хората чуват само това, което искат да чуят!
Наскоро открих нещо важно: истинските ни приятели са тези, които са до нас тогава, когато ни се случват хубави неща. Те се молят да успеем, радват се на победите ни. А неистинските приятели се появяват само в трудни моменти, с тъжна физиономия на "солидарност", докато в действителност нашето страдание им служи като утеха за собствения им нещастен живот. Миналата година, когато бях в криза, изникнаха разни хора, които никога преди не бях виждал, и започнаха да ме утешават. Ненавиждам това.
Хората, които наистина имат проблеми, нямат време за депресии.
Може би любовта ни кара да остареем, преди да ни е времем и ни подмладява, когато младостта вече е отминала.
Любовта е болест, от която никой не иска да оздравее. Който се е разболял от нея не се опитва да се възстанови, а който страда от нея, не желае да бъде лекуван.
Когато тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява.
