Поредицата на Кmeta.bg, в която представяме кулинарното изкуство на всеки различен район от страната продължава. Идва ред на Южен централен – по известен като Родопска област.
Несъмнено това кътче на България е от най-патриотичните места, съхранило с векове автентичния дух в мелодията на гайдата и митичните гласове от народния фолклор. В мощните прегръдки на планината кулинарите пазят тайните рецепти на вкусните гозби.
Няма как да пропуснем факта, че в миналото Родопа планина не е била свързана с вътрешността на страната с удобни пътища, което затруднявало снабдяването с хранителни продукти. Така родопчанката била принудена да приготвя яденето само с произведеното от собствената градина – картофи, фасул, алабаш, пшеница, зеленчуци, кисело зеле и други.
Смилянски боб
Истинската гозба с фасул се приготвя с известния сорт Смилянски боб. Местните го отглеждат в добрите уловия по горното течение на река Арда и се е превърнал в емблема на родопската кухня.
На него е посветена и ежегодната бобена фиеста “Празник на фасула” в село Смилян. Вкусотията се приготвя с малко съставки и характерни подправки( глава лук и джоджен от градината), защото вкусът на подбрания сорт е напълно достатъчен.
Родопско чеверме
Всички сме чували за родопското чеверме. Това най-често е младо агне, печено на огън в продължение на няколко часа.
По време на печенето се върти постоянно с постоянна бавна скорост в една посока. Друга тънкост е това, че огъня трябва да е разположен отстрани на месото, а не под него.
Пататник
В това ястие се ползват малко продукти, а рецептата е проста. Необходими са качествени самоковски картофи, глава лук, сирене, яйца, масло и мерудии. Може да го наречем и родопски огретен на фурна.
Качамак
Качамакът се приготвя от царевично брашно, отвара, масло, вода и сол. По желание може да се добавят праз лук и варено месо.
Царевичният деликатес е разпространено ястие на Балканите и Мизия, а също и в Македония, Албания, Черна гора, Румъния, Молдова и Беларус. В забързаното ежедневие по време на кърската работа качамакът е използван и като заместител на хляб или основно хранене.
Родопски лозови сармички
Няма спор, те са класика и не могат да се срвняват със зелевите. Страхотния си вкус дължат на кисело-солените листа от лозята и задължително добавения джоджен.
Накрая се заливат с гъсто кисело мляко. Могат да се използват както за основно, така и за предястие.
Саздърма
Родопчани не пропускат да сложат месо на масата, особено през зимата. Още преди да навлезе метода за консервиране на храните, хората са варели продукта и са го съхранявали в керамични качета, като са го наричали “съзмичка” или саздърма.
Клин и Къпана баница
За жалост баницата е поредното кулинарно откритие на българите, но и тя не успя да се дореди да бъде патентована. Но Клинът и къпаната баница са запазената марка на родопчаните.
Първият вид може да има различни видове плънки – ориз, лапад, коприва и др. Къпаната баница е най-популярна в източната част на Родопите. При нея корите са много по-дебели и сочни в сравнение с обикновената.
Пироли
Това са запържени тестени хапки в масло със заливка от кисело мляко и чесън. Водят началото си от село Мугла.
