Историческите извори осветляващи живота и делото на Апостола на българската свобода, Васил Левски, категорично сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. и на неговата смърт – 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. Знае се, че присъдата му е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник. От десетилетия обаче годишнините от гибелта на Васил Левски се отбелязват на датата 19 февруари.
Тогава официозът на БКП “Работническо дело” излязъл в броя си от понеделник със статия написана от мастит историк “На днешния ден увисва на бесилото…“. Целта била повечко хора да излязат на поклонение и така тръгнало, разказа преподавателят по “Нова българска история” във ВТУ доц. Петко Петков.
Именно той преди няколко години лансира паметта на Васил Левски да се почита на 18, а не на 19 февруари. Тогава доц. Петков обясни, че през 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни.
За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни.
„Това е абсолютен исторически факт“, заявява директорът на института за исторически изследвания на БАН проф. Илия Тодев.
За това недоразумение институтът е съобщавал на редица научни конференции, правени са и постъпки пред Министерството на образованието, науката и културата датата на обесването на Васил Левски да бъде коригирана и в учебниците, но това не е направено.
В родния му град Карлово гибелта на Левски се отбелязва официално на 18 февруари.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
