Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтѐр, е френски писател и философ, символ на епохата на Просвещението.Роден е на 21 ноември 1694 г.
Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е сред прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта.
Водеща фигура на ранния либерализъм, Волтер е запомнен със своята непрестанна борба срещу религиозния фанатизъм и в подкрепа на прогреса и толерантността. В същото време той има деистични възгледи, а идеалът му за държавно управление представлява умерена и либерална монархия, просвещавана от „философите“.
От внушителното литературно наследство на Волтер днес най-популярни са неговите прозаични текстове – разказите и романите („Кандид или оптимизмът“ остава най-известното му произведение), „Философски писма“, „Философски речник“ и обширната му кореспонденция. Пиесите, епичната поезия и историческите съчинения, които го превръщат в един от най-известните френски писатели на 18 век, днес са загубили значението си. Репутацията на Волтер се дължи до голяма степен и на неговия стил, елегантен и прецизен, а често и изпълнен с хаплива ирония.
През целия си живот Волтер се стреми към близостта на високопоставените и блясъка на кралските дворове и не прикрива своето презрение към народа, но от друга страна не успява да избегне преследванията на властите, като прекарва известно време в затвора и дълги години в изгнание извън Париж и дори в чужбина. Волтер е любител на лукса и удоволствията на масата и добрия разговор, който смята, наред с театъра, за една от най-извисените форми на обществения живот. Отделящ внимание на материалното си състояние, което е гаранция за неговата свобода и независимост, той натрупва значително състояние в резултат на спекулативни операции и прекарва последните години от живота си в собствено имение, в което поддържа малък двор.
По време на Френската революция Волтер, наред със своя съперник Жан-Жак Русо, е смятан за един от нейните главни предшественици и през 1791 година става вторият човек след граф дьо Мирабо, погребан в парижкия Пантеон. През 19 век името му отново е в центъра на споровете между привърженици и противници на светската държава и общественото образование, но след утвърждаването на Третата република Волтер се смята за един от безспорните авторитети във френската културна история.
Ето и някои от неговите запомнящи се цитати:
-Бог е комедиант, играещ пред публика, която е твърде уплашена, за да се смее.
-Великите дела винаги са съпроводени с големи препятствия.
-Времената на най-голямо суеверие винаги са били времената на най-ужасяващите престъпления.
-Да вярваш в Бог е невъзможно, но да не вярваш в Него – абсурдно.
-Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата.
-Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
-Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия!
-Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога.
-Който е добър само за себе си, не е добър за никого.
-Който е по-строг от законите, е тиранин.
-Който ограничава желанията си, той е винаги достатъчно богат.
-Колкото по-напред отива разумът, толкова по-силно скърца със зъби фанатизмът.
-Лекарите са хора, които предписват лекарства, за които знаят малко, за да лекуват болести, за които знаят още по-малко, на човешки същества, за които не знаят нищо.
-Моите права свършват там, където започват правата на другите.
-На живите дължим уважението, на отишлите си от този свят – истината!
-Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.
-Ние трябва да бъдем щастливи – заради всички бедствия, които не са ни постигнали.
-Никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене.
-Предразсъдъкът е мнение, което не се основава на разума.
-Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, отколкото на другите.
-Силата на жените се определя от слабите места на мъжете.
-Суеверието прави хората глупаци.
-Трудът избавя човека от трите най-големи злини: скуката, порока и нуждата.
-Тържеството на разума се състои в това да живееш в мир с тези, които нямат разум.
-Търсещият щастие е като пияния, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом.
-Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.
-За да разбереш кой те управлява, виж кой ти е забранил да го критикуваш.
