
Българин прославя с добро Перник. Известният колекционер на карти, атласи и книги за България д-р Симеон Симов се оказа с пернишки корени. Българинът, който е имигрант, живял дълго в Германия и Италия, се срещна лично с кмета Вяра Церовска. Поводът е предстоящата изложба от неговата безценна колекция, която ще гостува в Регионалния исторически музей в Перник. Тя ще бъде открита от 16.00 часа в Деня на града – 19 октомври. Колекцията е предоставена от Държавна агенция „Архиви” при Министерски съвет, където Симеон Симов я дарява.
Роденият в Перник доктор бързо намери общи теми с кмета. Макар и на 85 години перничанинът разказваше с подробности живите, неписани спомени за миньорския град. Завършил е медицина в София. По специалност е гинеколог, а областта, в която най-добре се развива, е лечението на безплодието. Отдава повече от 40 години да събира атласи , карти и гравюри с данни за българските земи. Събрал е близо 900 карти. Зад сбирката стои един огромен финансов ресурс и едно огромно човешко усилие.
Колекцията включва материали, които се отнасят за времето от началото на IV до пъ.рвите десетилетия на XX в. Материалите са подредени в няколко раздела: Българските земи в древността, Средновековна България (VII – XIV в.), Турско владичество (XIV – XIX в.) и Трета българска държава. Тя започва с по- късни копия на прочутата Девета карта на Европа от Клавдий Птолемей (II в.), направени от Якоб Ангелус през 1478 г и Николаус Германус през 1482 г., с римската пътна карта Табула Пойтингериана (IV в.) и завършва с гравюри и книги за Руско- турската война от 1877/1878 г. И първите години на освободената българска държава до Съединението.
Гравюрите и рисунките на градове, местности, забележителности по балканските земи, както и сцените от Руско – турските войни са запазили специфичното творческо виждане на редица европейски творци като Франсиер, Осар, Феликс Каниц в художественото описание на Балканския полуостров, българските земи и на самите българи.
Изложбата е великолепен повод в началото на XXI в. да се преосмисли значението на делото на писателите, географите, пътеписците, художниците и гравьорите, чиито имена завинаги са свързани с възхода на европейската и световната цивилизация и представляват неоценим принос към паметта на човечеството.
Атласите и картите в колекцията са творби на прочути европейски картографи, издатели и гравьори, свързани с огромни качествени промени в областта на картографията. Картографското наследство на Никола Сансон, Гийом дьо Лил, Джакомо Кантели да Виньола, Йохан ван дер Бруген и на още много европейски автори, сред които блестят имената на Себастиян Мюнстер и Герард Меркатор, говори и за интересите на европейските държави към българските земи. България остава на картата на Европа дори и след падането й под османска власт.
Най- старата книга в колекцията е Слова на Йоан Златоуст на латински език от 1525 г. Особено място има малко известната История на България от 1771 г., написана от Йоан Стритер въз основа на византийските автори.







