Собственици на архитектурни паметници на културата ги съсипват по начина „Направи си сам”. Проблемът е, че строителните разрешения за реставриране и запазване вида на сградите се издават от съответната община, в която обаче няма експерти с необходимия капацитет. И всеки си решава проблема както намери за добре. Това пък води до ликвидиране на качествата и достойнствата на съответния паметник, категоричен е благоевградският архитект – проектант Коста Сандев.
Извършва се ново строителство върху вековните постройки, нарушава се средата, мащабът и автентичността им. Благоевградчанинът твърди, че в някои древни църкви са разбити старинните каменни подове и на мястото на камъните са залепени плочки от теракот. Някои сменят дървените дограми на прозорците с алуминиеви.
„Това е недопустимо. Правят се масово аварийни ремонти, които съсипват всичко. Вкарват се стоманенобетонни конструкции, които нямат нищо общо с дървената архитектура от 19 и 20 век – дървените покриви, каменните плочи – тикли, приспособяват се постройките за гости – стават или механи, или спални, или бани”, твърди архитект Сандев, който е член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС – Международен съвет за опазване паметниците на културата и забележителните места.
С подобни ремонти културните обекти губят своя статут. Това се случи с църквата „Свети Димитър“ в благоевградското село Марулево, която е на над 150 години.
Храмът вече е паметник с местно, а не с национално значение. С отпуснати от Комисията по вероизповеданията средства са подменени покривът и оградата, но са нарушени изискванията.
„От Националния институт за недвижимо културно наследство не могат да контролират нещата, а кметовете не знаят как да го направят – гледат да е лъскаво, да е ново, но по този начин слагат край на обекта като част от списъка на националните паметници”, казва архитектът. В Калъпчиевата къща в Благоевград, която е национален паметник, пък преди години поставиха алуминиева дограма на прозорците, допълва той.
