Светкавиците на репортерските фотоапарати не стряскат красивите мъжки и женски екземпляри на редки и застрашени породи кози и овце. Те не за първи път участват в конкурси за избор на най-добрите четириноги. Защото са най-личните животни на своите стопани. Доста от тях се отглеждат от животновъдите не за месо, мляко, вълна или кожа, а за да носят отличия от подобни съревнования.
Уникално изложение събра още рано сутринта в събота, преди мъглата над река Струма да се вдигне напълно, десетки фермери и ценители край симитлийското село Крупник. В отделните боксове погледите привличаха най-красивите кози, овце, пръчове и кочове от породите „Малешевска коза”, „Калоферска коза” и „Каракачанска коза”.
„Тук съм с моите три любими пръча – Краси, който е кръстен на мен, Мирчо и Тошко. Те са връстници – на три години и половина са. Отглеждаме над 80 такива животни в разложкото село Бачево. Цялото ни семейство се грижи за тях, продаваме ги само за кукерски кожи. Миналата седмица кукери купиха от нас два пръча за общо 2000 лева”, разказва 22-годишният Красимир Попов, който вече има стаж като помощник в семейната ферма за калоферски кози от почти 9 години. Младежът уточнява, че продадените животни имали къс косъм – с дължина 45-50 сантиметра. Затова ги спазарили на толкова ниска цена. Трите пръча, който са на изложението, са с дължина на козината от 75-80 сантиметра и цената им е много по-висока. „Искат да продам моя адаш за 3500 лева, но няма да стане. Отгледал съм и трите пръча от бебета. Хранил съм ги с биберон. Чак като остареят, ще ги прежаля. Сега ще ходят само по изложения и конкурси”, категоричен е Красимир. Животните във фермата им не излизат на паша. Стоят само на ясла, хранят ги с ечемик и сено. Едно животно хапва поне половин килограм фураж и половин бала изсушена трева. Фермерите не пускат по ливадите четириногите, за да не си закачат дългите козини по храсти, бурени, тръни, защото така ще падне най-ценното у тях – козината. А това ще намали цената им. Защото почти никой не гледа тези животни за мляко, месо и вълна, а само за кожата. Една кожа с дълъг косъм от 90 снтиметра може да удари и цена от 5000 лева. Младият стопанин се хвали, че през 2014 година спечелил първо място на изложението в Крупник с друг пръч – Мартин. Надява се, че и сега един от трите мъжкари ще му донесе приз. Не само за любимците си обаче полага ежедневни грижи. На всички четириноги се чисти, те се решат много често, за да не се заплетат космите им, разчесват се косъм по косъм. „Работя в Банско в един хотел и мога да сравня тази работа с другата – на фермер. Разликата е огромна. Много е тежко в България да се грижиш за животни. Субсидията е само 120 лева на глава добитък, не е достатъчна. Трябва да е поне 250 лева. „Буквално съм се заробил с тези животни, но ги обичам, мерак ми е да се грижа за тях, то без мерак нищо не става. Заробил съм се с тях, не ходя по дискотеки като другите ми връстници, нямам време”, разказва Красимир, чието семейство отглежда не само стадото с кози и пръчове, но още три коня и седем кучета.
Прави впечатление, че за разлика от други години няма много стопани на организираното изложение. Мероприятието се прави от Асоциацията за опазване и развъждане на местна дългокосместа коза за пета поредна година. Много от членовете й в нея обаче решиха да не дойдат и по този начин да протестират срещу липсата на държавна политика и подкрепа за съхраняването на тези древни породи животни. Малки деца също обикалят боксовете, за да видят отблизо калоферските и малешевските кози, както и каракачанските овце. „Те имат този късмет – да видят тези редки породи. Но не се ли промени нещо, след няколко години ще гледаме само на снимки красивите животни, защото няма да има кой да развива това животновъдство”, казва Димитър Димов, който има стадо от над 100 кози.
