Може би най-тежката роля в българското кино бе повелена на големия Антон Горчев във филма "Козият рог". Образът му на Караиван и до днес предизвиква силни емоции у всеки българин. Това превъплъщение го превръща в звезда и то само за една нощ. След това цяла България вече го познава и възхищава.
Но талантът му се проявява в повече от 80 роли на сцената и още над 60 на екрана.
Антон Горчев е родом от София. Като малък мечтае да е летец, но пътят му се насочва в съвсем друга посока – към киното. Завършва ВИТИЗ и първоначално работи в трупата на Варненския театър, по-късно в Пловдивския театър. Накрая намира мястото си в Драматичен театър "София".
Пред публика на живо той изиграва Чацки в "От ума си тегли" на Грибоедов, Петручио в "Укротяване на опърничавата", Бернардо в "Уестсайдска история" на Бърнстейн. По това време той се превръща в звезда в едно от най-играните представления – "Човекоядката" от Иван Радоев. Очевидци разказват, че партньорите му на сцената спирали да играят, увлечени в удоволствието да го гледат. Стоели като омагьосани от плътния му, божествен глас и мощното присъствие.
Лицето му става разпознаваемо и търсено. Така се раждат незабравимите му превъплъщения в лентите "Козият рог", "Татул", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Осмият”, "Буна", "Горе на черешата" и др.
Антон Горчев издъхва на 19 юни през 2000 г. – отритнат, преднамерено забравен. През последните десет години от живота си не само отхвърлен и изоставен от колегите си, но и лишен от препитание.
