"Ние не се проваляме – или се учим, или успяваме"
"Не е важно какво мислят хората за мен, важно е какво мисля аз за тях"
"Дайте на хората ми много бира, добра бира и евтина бира, и няма да видите революция сред тях"
"Не се интересуваме от възможностите за поражение. Те просто не съществуват"
"Мисля, че хората се женят твърде много. В края на краищата това се оказва лотария. И за бедната жена този късмет е под съмнение"
Това са думи на кралица Виктория. Наричана Бабата на Европа, тя всъщност е баба на днешната британска кралица Елизабет II. Родена е 24 май 1819 г. в Кенсингтън, Лондон. Животът й е повече от любопитен. Става кралица едва 18-годишна.
Омъжва се за свой първи братовчед – принц Алберт Сакс-Кобург Гота, през 1840 г. Раждат им се 9 деца, а щастливият им брак и любовната им история вдъхновяват мнозина. След 20-годишен брак, Алберт пичав през 1861 г., кралицата води затворен живот в пълен траур в продължение на години.
Интригите в кралския двор избухват, когато за пищно отпразнувания й половин век на на трона (през 1887 г.) тя получава подарък от двама индийски принцове – младият и снажен индийски слуга от северния град Агра (където се намира Тадж Махал) Абдул Карим. От слуга мюсюмланинът от Индия бързо става довереник на кралицата и нейн съветник. Отношенията на Виктория с по-младия с 40 г. мъж стават повод за скандали и клюки в двореца.
След смъртта на Виктория през 1901 г. лично синът й Бърти, новият крал Едуард VII, се заемат да заличат всички свидетелства за над десетилетното пребиваване на Абдул в кралския двор. Писмата им са изгорени, а той е депортиран в родината си, където умира на 46 години.
Управлението на кралица Виктория продължава 63 години и седем месеца, най-дългото в света на жена-монарх до октомври 2016, когато кралица Елизабет II я надминава.
