Защо битовата престъпност в България продължава да се разраства? Какво трябва да направи държавата, за да се справи с непрекъснатите набези по селата? Справедливо ли е някои престъпления да се определят като маломерни?
На тези и други въпроси по горещата тема отговаря Красимир Каракачанов – председател на партия ВМРО-БНД, съпредседател на коалиция „Патриотичен фронт” и зам.-председател на 43-ото Народно събрание.
– Г-н Каракачанов, как ще коментирате това, че служителите на МВР нямат право да спират за проверка заподозрени, движещи се с моторно превозно средство?
– Тази мярка бе наложена през 2013 г. със заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Според нея водачите могат да бъдат спирани на пътя, когато има видимо нарушение на правилата за движение; има явни неизправности на автомобила или разположението на товара му; начинът на движение и поведение пораждат съмнения към водача; съществуват данни, че водачът е участвал в инцидент или извършването на престъпление. Сами разбирате, че тези условия са твърде субективни.
– Какви бяха доводите, за да бъде наложена тази мярка тогава?
– Съображенията на тогавашното ръководство на министерството бяха, че по този начин се пресича корупцията в службите на МВР. Освен служителите на КАТ, всички длъжностни лица, в които имат правомощия да спират автомобили за проверка, го правят най-често, за да вземат пари от водачите, хванати в нарушение. Това е факт. В малките населени места обаче, нещата стоят по друг начин. В повечето села за момента е невъзможно да има екипи на КАТ, защото МВР не разполага с такъв ресурс. Ако имаше патрули навсякъде, те щяха да са много наясно, кои лица в района са част от криминалния контингент. Когато полицаят се усъмни в някого трябва да има право да го спре. Нека отвори багажника, нека провери. Накратко, забраната на министър Йовчев е неефективна. В малките населени места тя пречи на полицията да действа срещу битовата престъпност.
– Разкажете ни повече за Съвета за превенция и борба с конвенционалната престъпност. Знаем, че на него се възлагат големи надежди.
– Този съвет съществува отдавна. В състава му влиза министърът на вътрешните работи и зам.-министри от няколко ведомства. Какво се получава обаче? Съответните министерства изпращат тези свои зам.-министри, не защото са компетентни по темата, а защото са най-малко натоварени.
Второ, той още не е попълнен. Има няколко министерства, чиито представители не са се включили в заседанията на съвета. И за съжаление, към момента, вместо този орган на практика да бъде един междуведомствен съвет, който да прави политика и да възлага на министерствата задължения и отговорност, той всъщност се е превърнал в съвет, който изслушва становища на министерствата, назначил е някакви експерти, които пишат някакви постановки, които честно казано са теоритични и не влизат в приложение.
– Според вас коя е най-ефективната мярка срещу битовата престъпност?
– Безспорно, това е присъствието на повече полицаи. Няма как в едно или повече населени места да не присъства полиция. Как тогава да искаме битовата престъпност да спре? У нас на глава на населението се падат много полицаи, но те са концентрирани в големите градове.
– Защо се получава така?
– Защото около в момента около 1000 човека са на границата. Всички те са командировани от малките райони. Съответният полицай, намиращ се на границата, всъщност не си е в района, не е подготвен за там, където е пратен. Така работата куца. Другият проблем е, че като се върне, отива друг на негово място, пак от същия регион – той си взема компенсациите, които му се полагат за извънреден труд и разходите на министерството нарастват много.
– Как може да се реши този проблем? Все пак трябва да се охранява и границата.
– Няма нещо, което държавата да не може да направи, стига да има желание. Ако изградим съоръженията по българо-турската граница, ще решим голяма част от проблемите си с бежанската миграция. Тогава ще успеем да освободим полицаите, за да си отдъхнат малко и да ги използваме в сърцето на страната.
Има един конкурс, който е обявен от няколко месеца за назначаване на още 200 гранични полицаи. Процедурата просто трябва да се ускори и тези служители да бъдат назначение възможно най-бързо. Също от областите, Хасковска, Ямболска и Бургаска могат да бъдат ангажирани на трудов договор 500-600 човека, които да подпомагат работата на гранична полиция. В това число влизат бивши военни и полицаи – хора с опит и рутина. Да, те не са в първа младост, възраст са около 45-50 годишни, но са специалисти. Ако те бъдат назначение, ще се спестят 24 млн. милиона лева на година, които сега отиват за командировъчни.
– От това произтича, че полицаите не се разпределят добре на територията на страната.
– Да, например, полицаи от Видин, Монтана, Враца и Плевен се командироват на турската граница. Като отидат там, те биват откъснати от семействата и средата си. Полицаите там изпълняват само патрулна дейност, стават неефективни. Същият проблем го има и в жандармерията. Тях ги изпращат за една седмица на противоположния край на България и после си отиват. Ако това се поправи ще се спестят средства и ресурси.
В областните дирекции има страшно много персонал. В някои случаи там в полицията има повече служители, отколкото всички райони в дадената област. Аз питам, какви функциите изпълняват тези служители? Добре, една част от тях са на ръководни постове, но останалите могат да бъдат пренасочвани към патрулно-постова дейност в тези райони. Ето например, от Плевен можеш да командироваш 20 души до Никопол или до Долна Митрополия. Служителят на МВР отива там с конкретна работа и се връща.
Освен това, трябва да се провежда профилактика на контингента. Някои казват, не било демократично, защо? Знае се кои са босовете, кои са изпълнителите, кои са купувачите на съответните крадени стоки. Да бъдат привиквани, проверявани, обискирани, сплашвани…Разбира се, ако се действа по този начин, много неправителствени организации ще негодуват.
– Не е ли несправедливо към ощетените, че престъпления до 300 лева се считат за маломерни и по тях не се завежда преписка?
– Да си признаем, има хора, които рядко биха подали жалба, ако им бъде нанесена вреда в рамките на тази сума. Но когато става въпрос за пенсионер, чийто месечен доход не надхвърля 200 лева, каквито най-често са жертвите на битовите престъпления, за него това е голяма сума. Ако му откраднат животинките това ще го съсипе психически, а и всякак. Той просто остава без прехрана. Един апаш извършва 10 престъпления и няма преписка, защото са маломерни. В същото време 10 души са ограбени. Това не е справедливо, нали?
– В борбата с битовата престъпност можем ли да почерпим опит отвън?
– Да, разбира се. В Румъния има полицай във всяко едно село. Тамошните служители са част от районните управления и дежурят там. Освен това, навсякъде има групи доброволни отряди, които са подбрани по критерии. Членовете им трябва да не са съдени, да имат физически данни и разрешение за оръжие, въпреки такова не им се връчва. В крайна сметка, те просто помагат на полицаите, като патрулират заедно с тях, особено когато се събира реколтата.Тогава стават най-често кражбите. Освен това, когато полицията трябва да предотврати престъпление прибягва първо до услугите на доброволните отряди. Най-фрапантното в сравнението ни с Румъния е, че тя разполага с 3 пъти по-малко полицаи от нас като процент от населението.
– Смятате ли, че днес българският полицай има достатъчно авторитет?
– Не. Една от причините е защото санкциите за посегателство към длъжностно лице в България не са достатъчно високи в сравнение с останалите държави в Европа. Съществуват обвинения, че полицията превишава правата си, както и че не упражнява достатъчно сила. Има и друг абсурд – при недоказана вина на полицая, неговият началник в районното управление го порицава, наказва, че дори и уволнява. Вместо да застане зад гърба му и да го поздрави, той гледа да се отърве от проблема. Такъв бе случаят със служителят на реда от ямболското село Бояджик Митко Чавдаров, който трябваше да се справи с 5-има роми, които късаха българското знаме. В крайна сметка той бе оправдан от софийския военноапелативен съд, като преди това военни съдии от Сливен му наложиха глоба от 1000 лева, защото е оказал тормоз съответните роми, гаврили се с трибагреника.
