Село Песочница, община Берковица, се сдоби с нова слава. От тридесетина живеещи постоянно и временно в селото, които решиха сами да си изберат кмет чрез референдум, произлезе истинска комедия. От вота се състоя само първият тур.
На него се явиха четирима кандидати. Единият е досегашният кметски наместник Васко Маринов, който се поболя и излезе за дълго време в отпуск. Въпреки това, и той влезе в списъка на кандидатите. В битката за любовта на хората в известното като IT селото, се впусна и втори мъж – Цветан Турчина. Но най-сериозната конкуренция бяха две жени – 55-годишната магазинерка Венета Иванова и 41-годишната адвокатка Христина Якимова. „Искам да получавам истинска заплата“, мотивира се Венета Иванова. Магазинът й се отваря за един час сутрин, колкото старците да си вземат хляб. Това не е работа. Виж – кметски наместник, е друго. Макар че работата е за 4 часа и 200 лв. на месец. В селото Венета е известна като краварка. Често гласът й се чува от баирите с подвиквания по животното й „Недо, Недо…“. Не се занимава с компютри и туристически проекти.
Христина Якимова е адвокат по професия. 15 години е въртяла кантора в София, но през последните лета е дошла да живее в селото. Избрала е тишината и спокойствието. Има адресна регистрация на постоянен негов жител. Автор е на проектите за създаване на първото IT село, за каквото бе обявено Песочница. Предлага създаване на алтернативен туризъм с посещение на загадъчна височина и магически извори и т.н. Адвокатката иска да стане кмет не заради заплатата от 200 лв., а заради възможността, която й дава тази длъжност да търси помощ от министерства и областни инстанции за изпълнение на атрактивните проекти. Но Христина няма роднини в селото. Венета има 10-ина. Ако те гласуват за нея, то тя може да стане кмет. Затова дни преди определената дата за втори тур на референдума – 26 октомври, адвокатката се отказа от участието.
Интересни са и мотивите на двамата мъже. Васко Маринов смята да вземе длъжността си, пък да го замества съпругата му. Цецо Турчина си търси работа. Венета няма да остави магазинерството. Била е и социален асистент, и магазинер. Сега пак се надява и на едното, и на другото.
По избирателен списък в селото живеят 12 души. Но има и такива, които нощуват в Берковица, а прекарват дните в Песочница, където са имотите им. Затова и те гласуват.
Кой ще бъде назначен, зависи от кмета на общината Милчо Доцов. Той смята да назначи магазинерката, тъй като тя е събрала най-много гласове на вота.
Това е третата слава на малкото, диво, но красиво балканско село. Първата му е донесъл някога дядо Анто Стогодишни. Той бил депутат в първото Народно събрание след Освобождението. Открил го като най-възрастен – на цял век. Ходел на кон през планината в София за заседанията. Бил избран и във второто Народно събрание, но в него не могъл да стъпи. Умира през 1880. Преди години тогавашният председател на парламента доц. Борислав Великов му издигна надгробен паметник, който се намира близо до храма на селото „Свети Георги“.
За втори път Песочница се прочу преди две години. Тогава група ентусиазирани местни жители, водени от адвоката Даниел Каменов, решиха да го превърнат в първото компютърно село. Обзаведоха стара плевня за офис с легла и компютри. Извоюваха безвъзмездно сателитен симетричен интернет. Осигуриха готвач, лекар, автобус за децата на IT специалистите, който да ги вози до Берковица за училище. Десетина души проявиха интерес към условията и дори решиха да работят за компаниите си от селото, вместо от София. Двама дори си купиха имоти. Общината улесни предоставянето на терени, млади архитекти дариха първите проекти. Но след година време почти никой не остана. Групата обаче не се отказва – тя търси спонсори за видеонаблюдение, за по-надеждна охрана на селото. Разработен е и втори проект – за алтернативен туризъм. Фронт офисът остава. Всеки, който реши да дойде да се запознае на място с условията, може да отседне в него. Има легла, маси за компютрите.
Но кой е предполагал, че по-нататъшното развитие на Песочница ще зависи от избора на кметски наместник? Нека хората сами да си изберат кой да ги управлява, казва Милчо Доцов. Сега той вече е решил на кого да повери руля на кметски наместник. От вота на хората в IT селото зависеше дали за Песочница ще продължи да се говори като за модерно красиво село или ще потъне в забравата, както много околни села в общината. Най-сигурното е, че ако се намери автор, то от ситуацията ще произлезе голяма комедия за нравите, манталитета и страстите български…
