Динко Георгиев произвежда хляб в Монтана от първите години на частния бизнес у нас. Той е председател на Съюза на хлебарите и сладкарите в областния град. Има собствена фурна, създател е и първи дългогодишен председател на местния съюз на хлебарите и сладкарите. Пекарната му се намира на общинския пазар и привлича много клиенти на хубавия пресен хляб.
– Г-н Георгиев, как коронакризата повлия на продажбите на хляб в Монтана? Яде ли повече хляб българина по време на принудителния си престой в къщи?
– Повлия отрицателно. Специално в моята фирма продажбите спаднаха с 50%, но така е и при колегите. За това си има конкретни причини.
– Кои са те?
– Клиентите ни трябваше /и сега е така/ да се редят на опашка, да влизат по двама, да носят маски, а това на много хора не се харесваше. Не сме свикнали да чакаме, споделяха те. Мнозина си купуваха хляб от най-близките квартални магазинчета, други си месиха и т.н. Спряха да работят детските градини, училищата. Аз снабдявам по две забавачки и училища и това ми задължение отпадна. Това също свали производството ми.
– С отслабването на мерките слабите продажби отминават ли?
– Не, още нищо не се е променило. Очаквам това да стане през септември, октомври. През летния сезон живеещите в Монтана заминават на почивка, отиват по селата си и отново купувачите ни са по-малко. Но ние не спряхме работата, не намалихме и асортимента, дори въведохме нови видове хляб.
– Цената на насъщния има ли значение за хората в Монтана? Преди години и увеличение от 10 стотинки предизвикваше негодувание.
– Това време отмина. Сега такова увеличение не впечатлява клиентите ни, те не питат защо го имаме. То зависи от цената на брашното. Сега се очаква добра реколта, но преди месец – два, брашното ни пристигна с нова, по-висока цена. Тя рефлектира и върху цената на хляба.
– Какъв хляб се търси най-много в Монтана?
– Пълнозърнестият. Неговото брашно е по-едро смляно и предизвиква чревния тракт да работи повече, преодолява ленивостта. Но имаме клиенти и за черния, и за белия хляб.
– Защо вече не се предлага хляб „Добруджа”, с който българите бяха свикнали през предишните години?
– Защото брашната у нас се произвеждат по европейски стандарти. Там няма брашно „Добруджа”. Има черно, бяло и марка 1850, което е пълнозърнестото. По-тъмният хляб се получава от смесването на черно и бяло брашно. Ако искате по-тъмен, процентът на черното е по-висок. Ако търсите бял – в него няма черно брашно и т.н.
– Как гледате на луксозните видове хляб като тиквен, чеснов, царевичен?
– Тиквен и чеснов е хляб с добавки от тикви и чесън. Царевичният обаче е много полезен, особено за хора с глутеново заболяване. Аз също го произвеждам и виждам, че много хора го харесват и търсят. За него се снабдяваме с готов царевичен микс, не с царевично брашно.
– Колко фурни работят в Монтана? По магазините се предлага и хляб от Лом, от София.
– В началото на прехода, когато създадохме нашия съюз на хлебарите, бяхме 18 фурни. Вече нямаше държавни хлебозаводи, хората и в града, и в селата, бяха повече. Хляб се търсеше много. Но в момента сме само 4 фирми. Хляб доставят и две фирми от София, по една от Враца и Лом. Това е конкуренция, никой не може да регулира хлебния пазар. Меси, пече и продава всеки, който има клиенти. Печели този, който има по-високо качество. Затова през годините 14 фирми фалираха и пуснаха кепенци. Тези, които останаха, увеличиха производството си. Ние снабдяваме и селата, в които няма фурни. Всеки ден аз карам хляб в Смоляновци и Винище, други колеги – в други села. Така че, нашата продукция стига до хората. Няма недостиг на хляб.
