Прокуратурата може да разследва президента при откриване на данни за престъпна дейност, но не може да го обвини. Държавното обвинение не може да започне наказателни действия спрямо държавния глава и вицепрезидента – процесуални и извънпроцесуални, които пряко засягат негови лични права или засягат личната му сфера по време на мандата. Това следва от единодушно решение на Конституционният съд. С него съдиите разтълкуваха чл. 103 от основния закон и отговориха на шест въпроса, поставени от главния прокурор Иван Гешев.
КС реши, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.
Същевременно в петото решение на КС се казва, че "при откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство“.
" На пръв поглед изглежда, че има известно противоречие в четвърто и петото решение. В едното се казва, че срещу президента и вицепрезидента не може да се извършва наказателно преследване, а в другото се казва, че когато се открият данни за престъпление, може да се извършва разследване. Това би могло да означава, че прокуратурата има инструмент за разследване на президента и може да образува дело не срещу държавния глава, а срещу неизвестен извършител ", коментира пред Kmeta.bg казусът преподавателят по конституционно право Атанас Славов. "Няма противоречие и на практика това решение постановява, че действията на главният прокурор спрямо президента са съставомерни", коментира решението Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ. Според нея това решение разширява кръга от престъпления, по които прокуратурата може да разследва президента.
Тълкуването на КСе такова, че на практика означава, че всяко престъпление трябва да се разследва, включително и ако е извършено от държавния глава. Прокуратурата и полицията обаче могат да извършват всякакви действия по разследването, само ако не засягат лични права на президента. Т.е. срещу него не могат да бъдат извършвани например подслушване, претърсване, разпознаване, обиск, вземане на ДНК проба, но пък няма пречка да се разследва престъпната дейност на съучастниците му, да се извърши оглед на местопрестъплението – стига то да не е в дома на президента или в кабинета му, да се разпитат свидетели, тълкува lex.bg.
Ако не се води досъдебно производство, а проверка, важат същите ограничения, т.е. пак не могат да се извършват действия, които засягат лични права на президента и водят до осъществяване на наказателна отговорност.
„Имунитетът на президента би се оказал лишен от съдържание, ако в рамките на такива извънпроцесуални действия с наказателноправен характер бъде допуснато да се наруши неговата неприкосновеност. Въпросът за наличие на обвинение спрямо него може да възникне не само в рамките на фигурата на обвиняем, но и преди това, ако правният му статус може да бъде съществено негативно засегнат от действията, предприети от овластени за това органи в резултат само на подозрение, че поведението на президента би могло да осъществява престъпление. В тези случаи извънпроцесуалните действия могат лесно да прераснат в процесуални. Следователно, наказателната неприкосновеност на президента изисква да бъде защитен от всички действия, свързани с възможно реализиране на наказателна отговорност – процесуални и извънпроцесуални, които биха могли да нарушат неговите лични права и свободи“, заявяват конситуционните съдии.
КС на практика приема, че конституционната защита на държавния глава е на три нива. Първото е, че той не може да бъде привлечен като обвиняем. Второто е, че и преди да бъде привлечен, спрямо него не могат да се извършват никакви процесуални действия. А третото е, че тези действия са недопустими и когато се извършва само проверка.
Решението на КС обяснява и кои престъпления, извършени от президента, може да задвижат процедурата по свалянето му от поста. Основният закон (чл. 103, ал. 1) определя две хипотези, в които президентът носи отговорност за действията си, извършени при изпълнение на функциите му – държавна измяна и нарушение на Конституцията. От КС подчертават, че „понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката“. Т.е. тук отговорността на президента е свързана с наказателното право, а не с политиката.
Второто е, че „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпления извън съставите на престъпленията против Републиката“ и няма как други деяния да бъдат квалифицирани като такава.
Какво обаче означава другата хипотеза, при която държавният глава носи отговорност – „нарушение на Конституцията“. КС отговаря по следния начин: „Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката“. Тогава може да се задвижи процедура по предсрочното му освобождаване. „Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията“, се казва в решението на КС .
В решението КС прави важен коментар за процедурата по импийчмънт: „Става дума за крайна мярка, прилагана по изключение срещу президента при заплаха от или в ситуация на, настъпваща дестабилизация на държавността като резултат от негово поведение“.
