Основни заплахи пред България са засиленият миграционен натиск, киберпрестъпността и сътресенията в сектор “Сигурност”. С това общо становище излязоха членовете на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), който беше свикан от президента Росен Плевнелиев.
“Най-непосредственият риск, без да подценяваме останалите такива, е рискът от нарастване на миграционният поток към и през България”, каза държавният глава. Наблюдава се влошена способност на Европейския съюз да пази границите си, каза още Плевнелиев. Все повече се радикализират обществата в съюза, особено в Западна Европа. Европейски граждани се бият редом до ”Ислямска държава в Ирак и Сирия” (ИДИС) и други терористи, отбелязаха членовете на КСНС. Българските институции трябва да предприемат мерки, за да се предотврати тази тенденция, подчерта президентът.
Необходимо е да се работи за премахване на причините за бежанската вълна, за стабилизиране на икономическата и социалната обстановка в Близкия Изток и Северна Африка. България трябва да засили сътрудничество си с други държави, за да разрешаваме заедно тези проблеми, смята Плевнелиев. Нужно е да поддържаме високо ниво на гранична сигурност в цяла Европа, както и да се предвидят финансови ресурси за най-засегнатите държави от бежанската криза, смятат от КСНС.
Международната обстановка е непредсказуема, алармира президентът. Членовете на КСНС смятат, че трябва да се мобилизира кадрови и финансов потенциал за неутрализиране на заплахите, свързани с тероризма. Стъпки в тази насока трябва да бъдат засилването на функционалността на сектор “Сигурност’’, преодоляване на вътрешното напрежение в сектора и осигуряването на ресури за противодействие на заплахите, заяви президентът.
“Свидетели сме на фундаментални промени в системата за сигурност в Европа и света, на глобално противопоставяне и на заплахи за стабилността в глобален мащаб. Тези процеси са в резултат на промените в поведението на глобални фактори. Наблюдаваме ръст на религиозния и етнически екстремизъм. Чуждестранните терористични бойци са явление, което застрашава сигурността’’, заяви държавният глава.
Диспропорциите в социалното и икономическо развитие са основен рисков фактор за ЕС, както и бежанските потоци, каза още Плевнелиев. Според КСНС, трафикът е на хора е сериозен проблем пред националната сигурност. “Ислямска държава в Ирак и Сирия” предизвика безпрецедентен миграционен натиск в световен мащаб, смята президентът.
Липсата на сигурност и перспектива за хората в Близкия Изток и Северна Африка усилва миграционната вълна. Основни общи европейски политики като Дъблинската система за предоставяне на убежище не са адекватни на мащаба и спецификите на миграцията, подчерта Плевнелиев. Същото се отнася за системата за визов контрол. Налага се отделяне на допълнителен финансов ресурс за охрана на държавната граница, призова президентът. МВР изпълнява своито функции по защита на българските граници и трябва да продължи да го прави, каза той.
Членовете на КСНС считат, че засилването на миграцията може да се ускори и от кризата в Украйна. Освен това Плевнелиев посочи, че България е зависима от един доминиращ доставчик на газ. Наблюдаваме засилваща се тенденция на глобално политическо противопоставяне между ЕС и НАТО, от една страна, а Русия – от друга. Кризата в Украйна продължава и има значителен брой замразени конфликти в близост до нашите граници, заяви Плевнелиев. По думите му, за България тези кризи се допълват и от липсата все още на ефективни гаранции за енергийната ни сигурност.“Трябва да запазим позициите си за транзит на енергоносители. Основни проблеми в цяла Европа са слабото икономическо развитие, бедността, социалното изключване, младежката безработица, сътресенията в социалната сфера, демографските кризи, религиозните противопоставяния”, каза президентът.
Хакерската атака демонстрира провокация към държавата ни и е ясен индикатор за опасноста от киберпрестъпления. България трябва да се подготви по-добре, за да отбива подобни атаки, каза президентът Плевнелиев. „В края на октомври, в условията на изборен процес, станахме свидетели на най-голямата досега кибератака срещу България. Фактът, че тя бе направена в деня на избори и референдум, показа, че има ясна цел и е провокация към обществото и държавата. Тя демонстрира сила в киберпространството, която много малко държави притежават, но и показва уязвимостта на страната ни. Атаките към сайтовете на голям брой държавни институции затрудниха работата им и са ясен индикатор за мащабите на опасността”, каза още Росен Плевнелиев.
КСНС отправя няколко основни препоръки, които институциите и партиите у нас да изпълнят, за да се справят с трудната международна обстановка и с проблемите в държавата. Министерски съвет трябва да предприеме мерки за оптимизиране дейността на сектор “Сигурност”. Съветът по сигурност към МС трябва също да приеме план за развитието на сектора, както и план за действие в ситуация на мащабна бежанска вълна, който да бъде осигурен финансово и технически. Нужно е да се създаде закон за противодействие на тероризма. Освен това Министерски съвет трябва да наблегне на разработването на стратегия за киберсигурността и да назначи национален координатор, който да отговаря за изпълнението на тази визия. Министерски съвет трябва също да осигури кадрово, финансово и технологично звената за киберсигурност. На МС се пада и задачата да промени закона така, че да го осъвремени с оглед европейската практика в защитата на комуникационни и информационни системи.
Всички институции в държавата трябва да се обединят около единна позиция по конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка, препоръчва КСНС. Процесът по евроинтеграцията на Западните Балкани трябва да се ускори, така ще се разшири зоната за сигурност в Европа, смятат политическите лидери.
На заседанието на КСНС присъстваха министър-председателят Бойко Борисов, председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, лидерът на ДПС Лютви Местан, председателят на БСП Михаил Миков, председателят на АБВ Борислав Борисов, лидерът на АТАКА Волен Сидеров, съпредседателя на БДЦ Светлин Танчев и съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев. На срещата бяха главният прокурор Сотир Цацаров, както и директорът на Служба „Военна информация“, който представи доклад пред членовете на КСНС. Вицепремиерът Меглена Кунева и лидерът на АТАКА Волен Сидеров напуснаха сградата на президентството малко пред края на заседанието.
