Чешитската махала се сочи като най-старата в Райково.Тя е с най-представителните къщи, които са построени след 1835 г. Носи името на фамилия Чешитеви, които изграждат едни от най-представителните къщи в Долно Райково в края на ХІХ в. Братската Чешитева къща е строена в края на ХІХ в. От неизвестен майстор. Изградена е от камък на глинен разтвор. Изключение правят еркерите на третия етаж, северозападната фасада и вътрешните стени, които са дървен скелет запълнен с плет, измазан с глина. Собствениците – братя Георги и Тодор Чешитеви са били заможни абаджии. Тя е типичен пример за симетрична братска къща.
Двойната къща е представителна и монументална. С нея представителите на новата икономическа сила – занаятчии и търговци – показват своето издигане и благополучие. Вътрешното оформеня на къщите е пестеливо – дървени тавани, вградени долапи/мусандри/ , миндери, полици, дъсчени кошове на огнищата, дървени парапети на стълбите. Няма увлечение към декоративни мотиви. Мильон Чешитева къща е пример за крупна единична симетрична къща, принадлежала на богат търговец. На оградния зид на двора върху каменна “визитка” четем: “Жилище на М.В. Чешитов 1879 г. Иулия 1879 г.” Гьорджева къща е построена през 1873 г. за жилищни и стопански нужди на занаятчийското семейство.
Първоначалният и собственик е Райчо Гьорджев, който се е занимавал с обработка на вълна. В приземният етаж е била разположена бояджийницата с малък дюкян с изход навън. През 1984 г. къщата е предоставена на Историческия музей- Смолян за експозиция посветена на унгарският поет и преводач Ласло Наги. Чешитската чешма – строежът на чешмата е около 1870 г. по местни предания водата и е лековита. Първоначално чешмата не е била покрита. След време водоизточникът е бил каптиран, ограден с дебели зидове и покрит със сводест дървен покрив. Нейната форма е във вид на плитък бунар с аркообразен свод и доста голяма ниша. В тази ниша се намира и чучурът, така също и коритото за точене на вода, което днес не съществува. Чешмата е изградена от обработени и ломени камъни на варопясъчен разтвор. Паметник на загиналите в отечествената война и във войните, които води нашето отечество 1937 г. – основен инициативен комитет за изграждане на паметника в село Райково. Открива се “златна книга” за дарителски средства, лично разписана от цар Борис ІІІ. Поради проблеми със събирането на средства строителството се проточило в продължение на 10 години. Паметникът е открит през 1948г. автор – арх. Александър Доросиев, съавтор художничката Златка Георгиева.
Художествена галерия в Смолян е създадена през 1964 г. Същата година открива и първата си експозиция. През 1983 г. се премества в новата си, специално проектирана сграда, където разполага с 1000 кв. м. експозиционна площ, фондохранилища, работни помещения, ателие за консервация и реставрация. Художественият фонд на галерията наброява около 2000 произведения от български и чужди автори, представени в различни жанрове на живописта, графиката и скулптурата, като е подчертан интересът към творци, трайно свързани с Родопите. Постоянната експозиция на Смолянската художествена галерия представя произведения на едни от най-изтъкнатите представители на българското изобразително изкуство – Владимир Димитров-Майстора, Бенчо Обрешков, Ненко Балкански, Анастас Стайков, Златю Бояджиев, Давид Перец, Васил Бараков, Александър Мутафов, Рафаел Михайлов, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Бешков и други. “Родопският” характер на голяма част от творбите в ХГ – Смолян, определя и спецификата на нейната експозиция. Много от произведенията са вдъхновени от родопската природа, бита, историята и богатите местни традиции. Специално място сред тях заема колекцията “Орфей в българското изобразително изкуство”. В нея са малките пластики на Валентин Старчев, Маргарита Пуева, Димитър Рашков; платната на Добри Добрев, Атанас Пецев; графиките на Петър Чуклев, Здравко Захариев, Зафир Йовчев, Атанас Нейков.
Алибеев конак Кв.Райково, ул.”Шипка”7 Архитектурен паметник на културата от национално значение. Построен е през XVIIIв. При реставрацията на сградата са запазени характерните елементи на традиционната родопска архитектура от периода. В момента той функционира като хотелска част с механа.
Регионален исторически музей „Стою Шишков”-Смолян Предлага постоянна експозиция “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” в два раздела: АРХЕОЛОГИЯ, с експозоционни пояси:”Праистория”,”Траки”,”Средновековие” ЕТНОГРАФИЯ, с експозиционни пояси:”Традиционно облекло”,”Обреден реквизит”,”Традиционни занаяти”,”Родопска архитектура”,”Традиции и съвременност”.
Архитектурен възрожденски комплекс, кв.Устово Комплексът включва възрожденски къщи концентрирани около църквите „Св.Богородица” и „Св.Никола”. Най-забележителни са: Шереметевата къща, Хаджи Чоневата, Петко-Таковата къща, Видровата къща и др. Шереметевата къща е строена през 1866. Това се вижда от надписа в медальон на фронтона над входната врата “Домъ Така Сгурова и синовете му Васил и Петка, съграден 1866 г”, уточни Петрова. Тако Сгуров е бил абаджия, а къщата е оставил на по-големия си син Васил.Къщата представлява не пълно развитие на така наречената “двойна родопска къща”. На всеки етаж има по три стаи, в които се влиза от “Г” образен потон.
В сградата се влиза направо на средния етаж през голяма порта. Около входната врата има профилирана каменна рамка. Над входа излиза еркерно пейката на горния етаж, който отгоре завършва с двоен кобиличен фронтон, като дъното на еркера и фронтона са художествено изрисувани с цветни бои. В най-долния етаж се влиза от страничната уличка /на южната фасада/ направо в долния двор. Към него са свързани 3 помещения – две за обори и другото за “соба”, в която е имало огнище с кош. Хаджичонева къща, гр.Смолян, кв.Устово Един от най-представителните образци на късно-възрожденска родопска къща. Построена през 1873 г. от Лазар х.Тодоров. В последствие преминава в наследство на Стою Щонов Хаджичонев – известен устовски търговец. Петко Таковата къща- в нея е живял Димитър Димов Македонски – изтъкнат възрожденски учител и деец ,основател на първото училище в Родопската област. През 1878 г. къщата е приютила руски войни, борци за независимостта на България.
Музейна сбирка “Ласло Наги”
Открита на 30.X.1981 г. в Гьорджевата къща (в кв. “Райково”), паметник на родопската архитектура от XIX в. Разполага с 200 кв. м изложбена площ, многофункционална сграда с 50 места и кинокабина. Сбирката представя Ласло Наги (1925-1978), изтъкнат унгарски поет, публицист,художник,преводач на български народни песни и поезия. Голямата заслуга на Ласло Наги към България и Родопите е, че прави достъпна за унгарската читателска аудитория нашата песен и най-хубавото от българската поезия. Чрез ръкописи на поета, преводи, рисунки, лични вещи и снимки е показана дейността на Ласло Наги в България от края на 40-те години до 1978 г. – студентските му години, първи пътувания из България и изучаване на нейното културно наследство, срещи и трайни връзки с български поети и писатели в Смолян и Родопите.
На входа на къщата е монтиран бронзов барелеф на Янош Орос – “Поетът с цвете”. Дар е от Унгарското посолство, с чието съдействие са получени повече експонати и е обзаведена традиционна селска стая от родния край на Ласло Наги. В дворното пространство е показана тематична колекция “Ласло Наги в творчеството на българските художници” от живописни, графични и скулпторни творби. Периодично в адаптираната за временни изложби зала се излагат тематични колекции, между които рисунки и скици на Ласло Наги, графики на Шандор Лазар по стихове на Ласло Наги и др.
Планетариум
Родопски драматичен театър “Николай Хайтов”
Създаден през 1951 година като професионален културен институт. В своята над 50 годишна история театърът е постигнал много творчески успехи в национален и международен план. Сградата на Родопски драматичен театър е построена през 1984 година и е уникална като мащаб и архитектура на територията на страната. В Смолян гастролират и поставят спектакли едни от най-изявените режисьори на страната, много от които с международна известност, както и гост-режисьори от Македония, Русия, Австрия, Швеция и др.
Църквата “Свети Никола” се намира кв.Устово.Построена през 1836 г. със султански ферман. Трикорабна, с петостенна апсида и нартик пред западната фасада. В края на 19 в. са пристроени два купола. Иконата на свети Николай Чудотворец от едноименната църква в смолянския квартал Устово твори чудеса. Xрамът е разположен върху скалиста тераса, от която се открива чудна панорама към целия квартал Устово, застроен амфитеатрално в планинската долина. В ляво грее камбанарията на “Св. Богородица”, а в далечината небето е прорязано от ново минаре, а между тях стотици и стотици бели родопски къщи – новите са измазани, старинните са от речен камък и дървени трегери. Църквата „Свети Никола” е забележителна с богатата си стенопис и оригинална архитектура построена на мястото на църква вкопана в земята, трикорабна с петостенна апсида.
Църква “Св. Висарион Смоленски”
В центъра на града се намира най-големият Източно Православен Храм в Южна България “Свети Висарион Смоленски”.
Църквата е осветена е на 2 юли 2006 година и носи името на Висарион Смоленски, местен епископ и мъченик от 17 век. Строежът на църквата започва през 2002 год. Основното помещение на сградата е с площ 382 m?, централният купол е с диаметър 17 m, а височината на камбанарията е 32 m. Църквата има 11 камбани с изобразени по тях образи на светци. Най-голямата от тях е с маса 2 тона.
Агушеви конаци
Могилица се намира на 25 км. южно от град Смолян, в тайнствената планина Родопи. Там времето е съхранило уникалния късносредновековен феодален замък – прочутите Агушеви конаци. Агушевите конаци са най-големият феодален замък на Балканите, строен в продължение на 20 години – 1820 – 1840 г., от трима майстори за Салих Ага и тримата му сина. Много интересна е външната кула, която не се среща другаде. Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Има три двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове, като във всеки двор има кладенец. Коплексът на Агушевите конаци е служел за резиденция на богатия турски феодал. Състои се от три последователно свързани двора, оформени от жилищни и стопански сгради. Така, всеки от трите двора представлява самостоятелна жилищна единица. В двора са включени кладенецът, жилището на господаря, на домашната прислуга, помещенията за временните работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения. Сградите са строени в средата на 19 век от български майстори-строители за Агуш ага и неговите трима сина, откъдето идва и името им днес. За това се съди по надпис на входа на един от дворовете, в който се чете 1843 година.
Културно исторически музей – Момчиловци
Намира се в центъра и съхранява експонати от отдели Археология, Възраждане и Етнография, които са свързани с историята и бита на селото. Музеят в Момчиловци е открит през 1964 г. с помощта на цялото население. Неговото създаване е инициирано от местната интелигенция и кръга около местното читалище. Музеят е създаден с много ентусиазъм, главно с експонати, дарени от жителите на селото. Няколко години по-късно професорът – портретист Михаил Карапаунов, който е родом от Момчиловци, дава идеята да се създаде и малка картинна галерия към музея. Благодарение на неговото влияние и авторитет класици на българската живопис подаряват свои картини на галерията в Момчиловци, която е открита пред 1967 г. Няколко творби на проф. Михаил Карапаунов също са притежание на музея. Останалите картини са закупени или са придобити от пленерите, организирани от читалището в Момчиловци. Днес тази галерия съхранява действително ценни творби на класическата и модерна българска живопис. Експозицията в музея е изложена в 5 зали: На входа на музея ще Ви посрещне дървен ствол с дизия чанове и тюмбелеци – символ на овчарството в Момчиловци, което от Античността до началото на XX в. е било основа на стопанския живот в Родопа планина. Зала 2 – включва експонати –археология от Античността и Средновековието, документи, снимки и предмети, свидетелстващи за историята на селото през Възраждането и първата поровина на XX в. Зала 3 и Зала 4 – представя бита, домашните занятия и занаяти, като овчарството, строителството, шивачеството и абаджийството, професионалното рибарство, ковачеството и кацарството от Възраждането и първата половина на XXв. Зала 1 и Зала 5 – показва най-ценните творби в музея, представящи класическата българска живопис. Гордост на колекцията са работите на Бараците – трима големи майстори на четката, свързани с родопския край. Васил Бараков (1902-1991) е представен с една ранна творба и с два великолепни смолянски пейзажа от 30-те години. Давид Перец (1906-1982) чието творчество е представено в галерията от портрет на местен горски и един пейзаж от началото на творческия му път Златю Бояджиев(1903-1976) е дарил на музея експресивна работа от късния си период.
“Етнографска сбирка на Смилянския фасул и родопските терлици ”
За да останат традициите живи и да запазят бъдещето им, инициативна група от местната общност създаде “Етнографска сбирка на Смилянския фасул и родопските терлици ”, която се открива на 11.05.2005 г. Смилянският фасул се отглежда в района от 250 години. Още от тогава се спазва традицията по неговото отглеждане и съхраняване. Селото ни отдавна е известно с изкусните майсторки-шарачки на везани родопски терлици. Те са традиционни принадлежности за обуване, неделима част от народния костюм на родопчани, носени от всички социални и възрастови групи.Музейната експозиция включва и пано от Смилянски фасул, с което жителите на селото ще кандидатстват за вписване в книгата „ Рекордите на Гинес ”- за най-голямо по-размер бобено пано и за най-много съавтори.
Часовниковата кула е емблемата на село Смилян.Тя е висока повече от 10 м. Построена е през 1793-1796 г., като първоначално е била строена за стражева наблюдателница. Едва през 1929 г., за първи път след освобождението, селото е посетено от тогавашният министър- председател Андрей Ляпчев, който подарява часовниковият механизъм, монтиран на върха й. От тогава до ден днешен самоуки майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. Пред кулата е изграден паметник на Висарион Смолянски- местен духовник, убит жестоко от поробителите. Неговото име носи и новопостроената църква в град Смолян.
Етнографски музей “Згуровски конак”- с.Широка лъка Представа за автентичния бит на родопчани от онова време ще добиете от експозицията в Етнографския музей и от разказите на неговия уредник. Музеят се помещава в „Згуров конак“ , издържан във възрожденски стил с типичните елементи – 2 етажа, висок каменен комин, дебели зидове, малки прозорчета и вътрешни дървени стълби. Музейната експозиция показва бита и обичаите на хората от този край и подредбата на старата родопска къща. Ще се пренесете в атмосферата на отминали времена и ще се докоснете до духа на традиционната българска култура.
Долината на чановете – така бе нарекъл един художник с.Широка лъка. Ние ще допълним: долина на песните, хората и гайдите, долина на българщина, огнище на просвета, култура и родолюбие. Събрала в себе си целия колорит и свежест на Родопите, песенната столица на Орфеевата планина се оглася от възпитаниците на Национално Училище за Фолклорни Изкуства „Широка лъка”. Националното училище за фолклорни изкуства “Широка лъка” вече 37 години изпълнява своята мисия – в дебрите на Родопа планина да съхрани самобитното творчество, което блести не само в паметниците на старата родопска архитектура, а звучи в ручилата на гайдите, в поетичните песни, които винаги са били опора и вдъхновение на народа през вековете. НУФИ “Широка лъка” е открито на 1978г.В него се обучават талантливи млади хора от цялата страна в Български народни танци, Народно пеене и Народни фолклорни инструменти (гайда, кавал и дайстори-строители за Агуш ага и неговите трима сина, откъдето идва и името им днес. За това се съди по надпис на входа на един от дворовете, в който се чете 1843 година.
Културно исторически музей – Момчиловци
Намира се в центъра и съхранява експонати от отдели Археология, Възраждане и Етнография, които са свързани с историята и бита на селото. Музеят в Момчиловци е открит през 1964 г. с помощта на цялото население. Неговото създаване е инициирано от местната интелигенция и кръга около местното читалище. Музеят е създаден с много ентусиазъм, главно с експонати, дарени от жителите на селото. Няколко години по-късно професорът – портретист Михаил Карапаунов, който е родом от Момчиловци, дава идеята да се създаде и малка картинна галерия към музея. Благодарение на неговото влияние и авторитет класици на българската живопис подаряват свои картини на галерията в Момчиловци, която е открита пред 1967 г. Няколко творби на проф. Михаил Карапаунов също са притежание на музея. Останалите картини са закупени или са придобити от пленерите, организирани от читалището в Момчиловци. Днес тази галерия съхранява действително ценни творби на класическата и модерна българска живопис. Експозицията в музея е изложена в 5 зали: На входа на музея ще Ви посрещне дървен ствол с дизия чанове и тюмбелеци – символ на овчарството в Момчиловци, което от Античността до началото на XX в. е било основа на стопанския живот в Родопа планина. Зала 2 – включва експонати –археология от Античността и Средновековието, документи, снимки и предмети, свидетелстващи за историята на селото през Възраждането и първата поровина на XX в. Зала 3 и Зала 4 – представя бита, домашните занятия и занаяти, като овчарството, строителството, шивачеството и абаджийството, професионалното рибарство, ковачеството и кацарството от Възраждането и първата половина на XXв. Зала 1 и Зала 5 – показва най-ценните творби в музея, представящи класическата българска живопис. Гордост на колекцията са работите на Бараците – трима големи майстори на четката, свързани с родопския край. Васил Бараков (1902-1991) е представен с една ранна творба и с два великолепни смолянски пейзажа от 30-те години. Давид Перец (1906-1982) чието творчество е представено в галерията от портрет на местен горски и един пейзаж от началото на творческия му път Златю Бояджиев(1903-1976) е дарил на музея експресивна работа от късния си период.
“Етнографска сбирка на Смилянския фасул и родопските терлици ”
За да останат традициите живи и да запазят бъдещето им, инициативна група от местната общност създаде “Етнографска сбирка на Смилянския фасул и родопските терлици ”, която се открива на 11.05.2005 г. Смилянският фасул се отглежда в района от 250 години. Още от тогава се спазва традицията по неговото отглеждане и съхраняване. Селото ни отдавна е известно с изкусните майсторки-шарачки на везани родопски терлици. Те са традиционни принадлежности за обуване, неделима част от народния костюм на родопчани, носени от всички социални и възрастови групи.Музейната експозиция включва и пано от Смилянски фасул, с което жителите на селото ще кандидатстват за вписване в книгата „ Рекордите на Гинес ”- за най-голямо по-размер бобено пано и за най-много съавтори.
Часовниковата кула е емблемата на село Смилян.Тя е висока повече от 10 м. Построена е през 1793-1796 г., като първоначално е била строена за стражева наблюдателница. Едва през 1929 г., за първи път след освобождението, селото е посетено от тогавашният министър- председател Андрей Ляпчев, който подарява часовниковият механизъм, монтиран на върха й. От тогава до ден днешен самоуки майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. Пред кулата е изграден паметник на Висарион Смолянски- местен духовник, убит жестоко от поробителите. Неговото име носи и новопостроената църква в град Смолян.
Етнографски музей “Згуровски конак”- с.Широка лъка Представа за автентичния бит на родопчани от онова време ще добиете от експозицията в Етнографския музей и от разказите на неговия уредник. Музеят се помещава в „Згуров конак“ , издържан във възрожденски стил с типичните елементи – 2 етажа, висок каменен комин, дебели зидове, малки прозорчета и вътрешни дървени стълби. Музейната експозиция показва бита и обичаите на хората от този край и подредбата на старата родопска къща. Ще се пренесете в атмосферата на отминали времена и ще се докоснете до духа на традиционната българска култура.
Долината на чановете – така бе нарекъл един художник с.Широка лъка. Ние ще допълним: долина на песните, хората и гайдите, долина на българщина, огнище на просвета, култура и родолюбие. Събрала в себе си целия колорит и свежест на Родопите, песенната столица на Орфеевата планина се оглася от възпитаниците на Национално Училище за Фолклорни Изкуства „Широка лъка”. Националното училище за фолклорни изкуства “Широка лъка” вече 37 години изпълнява своята мисия – в дебрите на Родопа планина да съхрани самобитното творчество, което блести не само в паметниците на старата родопска архитектура, а звучи в ручилата на гайдите, в поетичните песни, които винаги са били опора и вдъхновение на народа през вековете. НУФИ “Широка лъка” е открито на 1978г.В него се обучават талантливи млади хора от цялата страна в Български народни танци, Народно пеене и Народни фолклорни инструменти (гайда, кавал и др.)Училището предлага отлични условия за работа на учители и ученици. Учебен корпус с 16 класни стаи, 63 акустични кабинетa за индивидуално обучение, концертна зала с 200 места, библиотека, фонотека, сладкарница, физкултурен салон, фитнес зала, общежитие. Автор на комплекса от учебни сгради е архитект Лилия Граматикова. Този комплекс е построен върху стръмен терен на площ от 3000 квадратни метра и притежава много от най-големите предимства на съвременното строителство и старата родопска архитектура.
р.)Училището предлага отлични условия за работа на учители и ученици. Учебен корпус с 16 класни стаи, 63 акустични кабинетa за индивидуално обучение, концертна зала с 200 места, библиотека, фонотека, сладкарница, физкултурен салон, фитнес зала, общежитие. Автор на комплекса от учебни сгради е архитект Лилия Граматикова. Този комплекс е построен върху стръмен терен на площ от 3000 квадратни метра и притежава много от най-големите предимства на съвременното строителство и старата родопска архитектура.
