Жеравна. Стари къщи. Дърво. Камък. Приказна зеленина. Едно от най-красивите кътчета на страната си с богата история и много запазени стари къщи. Селището е обявено за архитектурен резерват, в който 172 къщи са паметници на културата.
Сред тях е и родната къща на големия български писател Йордан Йовков. Тя се намира в западната част на селото, на възвишението "Голямо бърдо". Построена е през ранното Възраждане, в края на XVIII и началото на XIX в.
Родният дом на автора на "Албена", "Индже", "Песента на колелетата" става музей през 1958 г. Обкована двукрила врата въвежда в малък, но богато уреден двор и малка приземна къща. В средата на двора е поставена бронзова скулптура на Йордан Йовков. Впечатлява голямата стряха, с плочника и лозницата пред къщата. Малък сайвант въвежда във всекидневната и гостната стая. Във всекидневната е представен типичният облик на стаята с менсофата, посудата, долапите, огнището, където е живяло семейството.
В гостната стая са изложени фотодокументи, ръкописи и оригинални първи издания от богатото творчество на Йовков, преведени на чужди езици. Акцент в експозицията е писалката, с която Йовков е написал "Старопланински легенди" – сборник от разкази, вдъхновени и изцяло посветени на родното му място – сред които "Индже", "Шибил", "Божура", "Кошута", "Най-вярната стража". Изложена е и карта на Жеравна, на която са посочени места, които съществуват и до днес и са свързани с легендите.
Всъщност, Йордан Йовков живее в Жеравна до 17-годишната си възраст. Завършва в Жеравна основното си образование, след което семейството му се изселва в Добруджа. В родния си дом той не е написал нито един от любимите на мнозина разкази.
Но по-късно, Йовков посвещава именно на родната си Жервна "Старопланински легенди". Нека заедно се потопим в автентичната атмосфера на прекрасната Жеравна и си припомним част от творчеството на Йовков.
"Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!" – Из разказа „Шибил”.
"Разнесе се пак славата на Индже, заговориха за него всички. И сега славата му беше много по-голяма, отколкото по-рано. Защото Индже не бастисваше села и касаби, не колеше, не убиваше." – Из разказа "Индже"
"Когато Божура беше малка и ако беше студено, зъзнеше с цялото си тяло, тъй както майка й беше я научила, жените се показваха трогнати. Всъщност под това съжаление се криеше учудването им, че това хубаво дете може да бъде на една циганка. Но Божура сега беше мома. Големите черни очи на предишното зиморничево циганче гледаха дръзко, дяволито, снагата й беше се източила, тънка, гъвкава, разцъфнала като дива шипка. И само зарад нея, зарад смеха и зарад хубостта й, която завладяваше всички като с магия, жените, такива скъперници във всяко друго време, купуваха евтината стока на Калуда и щедро й плащаха. Даваха дори и нещо повече, увлечени от една мъка, която те не искаха да признаят, че е завист." – Из разказа "Божура"
