В традиция с обещанието си всеки втори четвъртък от месеца музеят да е с безплатен вход, на 10 септември Националната галерия „Квадрат 500“ отваря своите врати за посетители.
Този път обаче входът обаче ще е свободен не само за залите на „Квадрат“-а, но и за експозициите в Двореца на пл. „Княз Александър I” №1, в Музея на християнското изкуство в криптата на храм-паметника “Св. Александър Невски”, в Музея на социалистическото изкуство и в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство.
Акцент на месеца ще е творбата на големия български живописец Николай Павлович (1835 – 1894) – „Портрет на Петър Берон“, която е експонирана в зала 2 на галерията. Картината е създадена към 1886 г. с маслени бои и е с размерите 68.5 х 50 см.
“Портретът на д-р Петър Берон и скиците към него имат забележителна история в богатата галерия от светски портрети на Николай Павлович”, отбелязва изкуствоведът Весела Христова-Радоева.
Видният учен и бъдещият художник се запознават вероятно през 1854 г., когато Павлович следва във виенската Художествена академия. С финансовата подкрепа на д-р Петър Берон той продължава обучението си там още една година, след което се записва в мюнхенската Художествена академия. През есента на 1858 г. двамата заминават за Крайова, където в продължение на няколко месеца Павлович прави цветни илюстрации към научните трудове на д-р Берон и по-специално – за „Космобиографически атлас“ и „Космобиологически атлас“.
От запазената кореспонденция е ясно, че през следващите години Павлович изпраща на д-р Берон парични суми, събрани от продажби на неговите литографски цикли на историческа тематика. Така той издължава част от издръжката, която е получил за следването си. За близостта и уважението между двамата свидетелстват обръщенията и подписите в писмата: „Добродетелний господине д-р Петър Берон… Ваш покорний и послушливий Н. Павлович“; „Оставам твой като брат: П. Берон“.
Ето какво споделя художникът в писмо от 13 февруари 1886 г. до племенника на д-р Петър Берон:
„Г. Ст. Р. Берон, През половината от изтеклата 1885 г. аз се преместих да живея в София, по която причина пренесох от Свищов и книжа и хартии що имах. Между тия книжа намерих, за голямо щастие, оня чартеж с лика на покойния старец доктор П. Берон, за който лик бях Ви казал веднъж, че съм снел повърхностно и крадешком, когато покойният в Крайова ми разправяше и разгледваше един астрономически чертеж, що бях изобразил според разказите му. И така, слава Богу, ние, или по-добре – нашият български свят, ще има увековечен ликът на този славен човек. С поздрав: Н. Павлович.“
Художникът прави два живописни портрета – по-малкият е този от фонда на Националната галерия, а по-големият, с размери 147 х 117 см, е откупен от Министерството на просвещението, но изгаря при бомбардировките над София през 1944 г.
Николай Павлович оставя богато творческо наследство – потрети, графични и живописни произведения на историческа тематика, църковна живопис. През 1867 г. издава програмния документ “Заведение за живопис, как да се устрои в България”, воден от убеждението за необходимостта от специализирано образование в тази област по примера на европейските държави. От 1951 до 1995 г. Висшият институт за изобразителни изкуства (днес Национална художествена академия) носи неговото име. Във фонда на Националната галерия се съхраняват произведения на художника, откупувани през 1911, 1920, 1921 и 1939 г.
В Двореца ще може да се види откритата на 8 септември изложба “Завръщането” на Данаил Дечев (1891-1962).
Софийският Арсенал ще открие на 10-и от 18:30 часа изложбата “Крепост”.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
